— Знаете ли нещо за това, полковник?
Роудс отклони вниманието си от Дофин. Шерифът и някакъв мъж, облечен в отвратително спортно сако на жълти и сини карета, се бяха приближили до него.
— Какво, по дяволите, е това нещо? — попита Ванс с лице, белязано от струйка кръв. — Откъде дойде?
— Не знам повече от вас самите.
— Но Том Хамънд току-що каза нещо друго, господине — възрази Додж Крийч. — Погледнете тази бъркотия! Половината град е разрушен. И знаете ли кой ще плаща? МОЯТА застрахователна компания! И сега какво ще им кажа?
— Този път със сигурност не е метеор. — Ванс надушваше някаква измама. — Ей, чуйте! Да не е същото нещо като онова, дето падна в пустинята?
— Не, не е. — Роудс беше повече от сигурен в това. Цветът беше различен, а и извънземното летателно тяло, което беше катастрофирало там, беше пет пъти по-малко от това. Видя, че Фантомът се върна за нов кръг ниско над пирамидата. Роудс беше обучен в умението „да прикрива фактите“, както се казваше в наръчника към проекта „Синя книга“, но как би могъл да скрие нещо толкова голямо като това…
Последва нисък отекващ звук, който се извиси над шума от пожара. Приличаше на мощно хрипливо пъшкане.
В следващия миг от върха на пирамидата се изстреля тънък ярковиолетов светлинен лъч и се издигна на повече от шейсет метра нагоре.
— Какво прави то? — изкрещя Ванс и отстъпи една крачка.
Дофин знаеше отговора и стисна юмруци така силно, че ноктите са врязаха в дланите й.
Светлинният лъч започна да се върти като статичен циклон. Пожарникарите избягаха и струите вода секнаха. Отделни снопове светлина се завиваха спираловидно в бързия въртеж на основния лъч и даже започнаха да се преплитат. Виолетови линии тръгнаха в четирите посоки по небето, образувайки решетка над Пъкъл. Те пулсираха с тиха, постоянна сила.
— Прилича на мрежа против буболечки. — Коди чу думите на Танка, а после видя как реактивният самолет се издига под голям ъгъл право нагоре, с намерението да прониже виолетовата мрежа.
Носът на Фантома докосна решетката и се нагъна навътре. Самолетът избухна и се превърна в оранжево кълбо. Роудс извика: „Не!“ Разхвърчаха се парчета от самолета и всяко от тях, което се докоснеше до решетката, избухваше в пламъци. Горящите отломъци се завихряха и падаха надолу, в пустинята, на около четиристотин метра южно от Бордъртаун.
Решетката продължаваше да расте и да обгръща небето с бледа виолетова светлина.
В радиус от около десетина километра от Пъкъл и Бордъртаун решетката се изви надолу и се спусна към земята. Проряза телефонните и електрическите кабели, които вървяха успоредно на шосе №67. Един шофьор на камион не успя да реагира навреме и да удари спирачки. Заби се в решетката със стотина километра в час и камионът се нагъна като акордеон, гумите се спукаха, а двигателят проби купето и излезе отзад. Камионът отскочи от решетката, сякаш се беше блъснал в каменна стена, и избухна. Някакъв заек от другата страна на решетката се паникьоса и реши да мине през нея, за да се скрие в дупката си, но се изпържи с цвърчене, преди мозъкът му да успее да регистрира болка.
Отделните линии, които образуваха мрежата, потънаха в земята, и то доста надълбоко, и прорязаха водопровода, който пълзеше на юг. Чу се подземният рев на парата.
Светлините по улица „Селесте“ угаснаха изведнъж, без никакво потрепване. Къщите потънаха в тъмнина. Телевизорите замлъкнаха, електрическите часовници спряха да тиктакат. Хладилните помпи в Ледената къща изстенаха и спряха. Жълтите предупредителни светофари изгаснаха, както и трите все още здрави глобуса на моста на Змийска река.
Джеси го чу, а също и Том, Роудс и Ванс, Коди и Рик — воя на огромната всекидневна мрежа от съоръжения, които поддържаха живота в Пъкъл и Бордъртаун и които сега изведнъж замлъкваха. Всичко — от климатичната инсталация в стаята за балсамиране в параклиса до електронните ключалки в банката, — всичко изживяваше последните си секунди.
И после настъпи тишина.
Пъкъл и Бордъртаун лежаха под виолетовата светлина на небесната решетка. Чуваше се само пращенето на пожара.
Устата на Роудс беше пресъхнала. На изток лумна нов огън от вътрешната страна на решетката — вероятно втори реактивен самолет се беше опитал да избяга и беше експлодирал. Роудс разбра, че пред себе си вижда едно силово поле, чийто генератор беше вътре в пирамидата.
— О, божичко… — стенеше Додж Крийч.