Звук от лопати накара Роудс да се обърне на югозапад. От там се задаваше военен хеликоптер, който летеше на около двайсет метра над земята. Той заобиколи отдалеч черната пирамида, бавно направи кръг над Пъкъл и кацна отново в Престън парк. Полковникът изтича натам и видя Гънистън да излиза приведен. Джим Тагарт, длъгнестият червенокос пилот, загаси двигателя и перките спряха с вой.
— Видяхме пожара — каза Гънистън, когато Роудс стигна до него. — Както си летяхме и небето изведнъж се освети от това… каквото и да е то. Какво стана със светлините?
— Токът спря. Това е силово поле, Гъни. Току-що видях как два Фантома се превърнаха на пепел, щом се докоснаха до него. Проклетото нещо сигурно обхваща безкрайна площ.
Гънистън гледаше втренчено пирамидата. Страните му горяха от вълнение, както и от червените отблясъци от пожара в автомобилното гробище.
— Още едно извънземно летателно тяло — каза той.
— Точно така. Другите хеликоптери тръгнаха ли?
— Не, сър. Ние единствени се издигнахме. Сандърс и О’Банън са все още на мястото на произшествието.
— Бих казал, че току-що то стана от първостепенна важност за нас, нали? Последвай ме. — Той тръгна към шериф Ванс, следван от Гънистън. — Трябва да поговорим. — Очите на Ванс все още молеха за обяснение, което и без това не би разбрал. — Изпратете някого да намери кмета. По-добре съберете и църковните си пастори, както и всеки, който може да помогне за овладяване на тълпата. Ще се срещнем в канцеларията ви след петнайсет минути. Ще ни бъдат нужни прожектори, свещи, всичко, което можете да намерите.
— Петнайсет минути — повтори Ванс, после кимна мълчаливо. — Да, добре. — Загледа се нагоре към решетката и адамовата му ябълка подскочи, като преглътна. — Хванати сме… в клетка, нали? Видях как избухна самолетът. Тази проклета клетка стига чак до хори…
— Чуйте ме внимателно — каза тихо и сдържано Роудс, приближил лице до това на шерифа. Усети киселата миризма на потта му. — Очаквам от вас да бъдете разумен и да вземате правилни решения. След мен и капитан Гънистън, вие сте най-отговорният човек тук. Разбирате ли това?
Очите на Ванс щяха да изхвръкнат от орбитите си. Никога, и в най-страшните си кошмари, не беше мислил, че ще си наложи да овладява кризисно положение в Пъкъл. Най-тревожния проблем, с който се беше сблъсквал, беше да възпира ренегатите и кроталите да не се избият. А сега, само за някакви секунди, целият му живот се промени.
— Д-д-да, сър — отвърна той.
— Вървете! — заповяда Роудс и Ванс бързо се отдалечи.
Сега да подбере Том и Джеси и да ги заведе на срещата. Трябва да провери телефоните, макар че вече предполагаше, че са замлъкнали, благодарение на същата онази сила, която беше прекъснала захранването с ток. Можеше да опита радиото на шерифа, което се захранваше от акумулатор. Имаше шанс да се свърже с базата в Уеб, но все пак нямаше точна представа какви могат да бъдат ограниченията на полето и дали имаше такива. „Хванати в клетка“ — беше казал Ванс.
— Съвсем точно казано — измърмори Роудс под носа си.
Хвърли поглед към черния сивик на Том и получи нов шок.
Дофин не беше там. Нито се виждаше някъде наоколо.
И Джеси го беше забелязала едновременно с него и първият й вик беше:
— Сти… — но се поправи: — Том, Дофин е изчезнала!
Том видя празното място, където Дофин беше стояла преди една-две минути. Започнаха да търсят сред тълпата наблюдаващи, а Рей седна на бордюра и започна да брои зъбите си. Всички се оказаха на мястото си, но чувстваше, че всеки момент ще припадне.
След малко Том и Джеси откриха, че Дофин вече не се намираше на улица „Селесте“.
Пламъците на пожара обгърнаха шумно запасите от боя и смазочно масло в двора на Кейд. От горящите гуми и масла започнаха да се издигат черни кълба дим, който се събираше високо горе под купола на решетката като черни гръмотевични облаци. Луната над тях придоби абаносов цвят.
23. След удара
— Какво-о-о? — попита Ърли Макнийл подчертано провлачено.
— В тялото на момичето има извънземна форма на живот — повтори Роудс. — Откъде — не знам. Просто някъде оттам — горе.
Той избърса потта от челото си с вече влажната книжна салфетка. Ризата беше залепнала за гърба му. Електрическият вентилатор естествено не работеше и в канцеларията на шерифа беше ужасно горещо. Бяха „конфискували“ от железарията няколко лампи с батерии, които сега осигуряваха ярко осветление. В канцеларията, освен Роудс и доктор Макнийл, се бяха натъпкали също Джеси и Том, преподобният Хейл Дженингс от Баптистката църква, отец Мануел Лапрадо и по-младият му помощник отец Доминго Ортега. Лапрадо беше поканил Ксавиер Мендоза да дойде като представител на Бордъртаун, а кметът Брет стоеше до Мендоза и си гризеше ноктите.