— Значи това същество е излязло от някакво топче и влязло в Стиви Хамънд? Това ли искате да ни накарате да повярваме? — продължи Ърли, седнал на една твърда пейка, донесена от някоя килия.
— Малко по-сложно е, но сте схванали основното. Смятам, че съществото е заемало своята сфера, докато не е настъпил момент, в който е могло да направи превръщането. Как е осъществено то, неговата физика — не мога да обясня. Очевидно имаме работа с доста странна технология.
— Господине, това е най-дяволската измишльотина, която съм чувал. Простете, отчета. — Макнийл погледна бегло Дженингс и Лапрадо и запали пура, като драсна клечката кибрит в подметката на ботуша си. Ако на някого му пречеше димът, много му здраве. — Том, какво ще кажете вие с доктор Джеси?
— Само едно нещо — вярно е. Стиви… не е вече Стиви. Съществото нарича себе си Дофин.
— Не съвсем — поправи го Роудс. — НИЕ я наричаме Дофин. Мисля, че е видяла нещо сред картинките на Стиви, с което се идентифицира. Дали е делфинът или океанът — не знам. Но не вярвам, че това й е името, защото не владее добре езика ни.
— Искаш да кажеш, че тя не може да говори? — Гласът на отец Лапрадо беше тих и несигурен. Той беше тънък като тръстика седемдесетгодишен старец с големи искрящи лешникови очи и буйна бяла коса. Беше попрегърбен, но се движеше с подчертано достойнство. Сега седеше на стола зад бюрото на Дани Чафин.
— Може да се разговаря с нея, но само доколкото би могла да се справи след един кратък интензивен курс по английски. Сигурно е високоинтелигентна и възприемчива, защото й бяха нужни само няколко часа, за да научи азбуката и речника и да прехвърли една енциклопедия. Но съм сигурен, че все още има доста неща, които не може да разбере или да ни преведе.
— И сега е изчезнала? — попита Ванс. — Едно чудовище от друг свят броди свободно по нашите улици.
— Мисля, че не е опасна — заяви Джеси, преди мислите на Ванс да станат неуправляеми. — Мисля, че е уплашена и самотна и НЕ я смятам за чудовище.
— Много благородно от твоя страна, като се има предвид как се е намъкнала в твоето малко момиченце. — Ванс осъзна думите си и хвърли поглед към представителите на Бордъртаун, а после отново към Джеси. — Чуйте, тя… то или каквото и да е там, може да си изглежда като малко момиченце, но откъде знаете, че не притежава… нещо като… свръхумения. Като четене на мисли…
Тогава няма от какво да се безпокоиш, защото нямаш такива — помисли си Джеси.
— … или тяхното насочване. По дяволите, би могла да има смъртоносен лъч или…
— Стига истерии! — прекъсна го решително Роудс и Ванс веднага млъкна. — Първо, капитан Гънистън и пилотът на моя хеликоптер в момента търсят Дофин, второ, съгласен съм с госпожа Хамънд. Съществото не изглежда застрашително. — Не използва думата ОПАСНО. Спомни си как се ръкува с една светкавица. — Когато и ние не я застрашаваме — добави той.
— Какво смятате да правите, като я намерите? Как ще я върнете обратно в нейната топка? — Около главата на Ърли се беше образувало було от дима на пурата.
— Не знаем още. Сферата липсва. Смятаме, че е побързала да я скрие някъде. Ако това ще ви успокои, не мисля, че е искала да попадне тук. Просто нейното летателно тяло се е повредило, когато е била на път за другаде.
— Под летателно тяло мисля, че имате предвид космически кораб. — Преподобният Хейл Дженингс стоеше до прозореца. Плешивата му глава с жълъдова форма беше оцветена във виолетови нюанси от небесната решетка. Беше набит широкоплещест мъж, наближаващ петдесетте. По време на службата си във флота беше печелил шампионска титла по бокс. — Как би могла да пилотира космически кораб, когато е била в някакво топче?
— Не знам. Можем да го разберем само от нея.
— Добре. Но какво ще кажете за ТОВА? — Главата на Дженингс се наклони към черната люспеста пирамида. — Не знам как се чувствате вие, господа, но специално този посетител малко ме изнервя.
— Да — съгласи се Ванс. — Откъде да знаем, че Дофин не го е повикала да й помогне да ни завладеят?
Полковник Роудс внимателно преценяваше думите си. Едва ли щеше да ги успокои, като им кажеше, че Дофин беше ужасена от появата на тази пирамида, но нямаше смисъл да крие истината.