— Няма доказателство, че тя го е повикала, но сигурно знае какво е. Точно преди да се приземи, тя непрекъснато повтаряше нещо: „Стингър“.
Последва тишина. Всеки премисляше какво би могло да бъде значението на думата.
— Може да е името на планетата, от която идва — предположи Ванс. — Може би изглежда като голяма стара оса под тази кожа.
— Както вече казах — настойчиво продължаваше Роудс, — тя току-що научи английски. Очевидно думата СТИНГЪР е в резултат на нещо видяно. — Той си спомни картинката на скорпиона на дъската в стаята на Стиви. — Не знам какво значение е придала на думата.
— Много неща не знаете, млади човече — каза отец Лапрадо с вяла усмивка.
— Да, сър, но работя по въпроса. Щом намерим Дофин, вероятно ще можем да изясним някои от въпросите. — Погледна бързо часовника си — беше десет и двайсет и три. Пирамидата се бе приземила преди малко повече от половин час. — А сега да поговорим за спирането на тока. Всички сте видели облаците дим, събрани на върха под купола на решетката. Намираме се в някакво силово поле, което се генерира от вътрешността на пирамидата. Освен че то задържа дима от излизане, на него се дължи прекъсването на тока и телефонните линии. Решетката е твърда, въпреки че на вид е прозрачна. Прилича на голям стъклен похлупак. Нищо не може да излезе, нито пък да влезе под него. — Беше се опитал да осъществи радиовръзка с батерийното радио на шерифа, но чу само пукота от отразяването на радиовълните.
— Силово поле — повтори Дженингс. — Колко надалеч се простира?
— Ще се издигнем с хеликоптера и ще разберем. Предполагам, че се ограничава само около Пъкъл и Бордъртаун най-много на петнайсет километра. Не трябва да се опасяваме от недостиг на въздух. — Надявам се да се окажа прав, мислеше си. — Но димът от тези пожари няма откъде да излезе. — Черният дим от горящите купчини гуми не само се сгъстяваше под купола на решетката, но беше започнал вече да замъглява и улиците. Въздухът бе напоен с миризма на изгоряло.
Ърли изсумтя и за последен път всмукна дълбоко от тънката си пура. После изпусна дима и я стъпка на пода.
— Ще дам своя принос в опазването на въздуха от замърсяване — изръмжа той.
— Правилно. Благодаря.
— Един момент. — Отец Ортега — строен сериозен мъж с леко посивяла над слепоочията коса, се изправи до Лапрадо. — Казвате, че това силово поле не позволява влизането и излизането от него, si? Не е ли ясно, че то има специално предназначение?
— Да — каза Ванс. — Да ни държи в клетка, докато ни похитят.
— Не — продължи свещеникът, — не НАС трябва да държи в клетка, а Дофин.
Роудс погледна към Том и Джеси. Всички те вече бяха стигнали до това заключение. Ако черната пирамида — или онова, което беше вътре в нея — беше дошло за Дофин, тя очевидно не искаше да бъде отведена. Обърна се отново към Ортега, като старателно си налагаше маска на спокойствие.
— И това ще можем да разберем единствено от нея. А ние трябва да поговорим за овладяването на населението. Съмнявам се дали някой ще може да спи спокойно тази нощ. Мисля, че ще е най-добре хората да знаят, че има места, където биха могли да се събират и където ще има светлина и храна. Някакви предложения?
— Гимнастическият салон на гимназията може да свърши работа — предложи Брет. — Достатъчно голям е.
— Хората ще искат да са по-близо до домовете си — каза Дженингс. — Какво ще кажете за църквите? Вече имаме цял тон свещи и мисля, че можем да вземем няколко керосинени лампи от железарския магазин.
— Si. — Лапрадо кимна в знак на съгласие. — Можем да раздаваме храна от хлебарницата и бакалията.
— Няма да е лошо да има и една-две кани кафе от „Дамгосващо желязо“ — обади се Ванс.
— Добре. Следващият въпрос е как да приберем хората от улиците? — Роудс погледна очаквателно към Лапрадо и Дженингс.
Лапрадо каза:
— Горе в камбанарията имаме камбани. Ако не са се откъснали, можем да започнем да ги бием.
— За нас е проблем, защото камбаните ни са електронни. Махнаха истинските преди четири години. Мисля, че мога да намеря неколцина доброволци, които да минават от къща на къща и да уведомяват хората, че църквата е отворена.
— Тогава вие двамата и кметът се заемете с това, както и с храната. Съмнявам се, че можем да махнем всички от улиците, но колкото повече хора са в къщите си, толкова по-спокоен ще бъда.