— Доминго, ще ме изпратиш ли, моля те? — Лапрадо се изправи с помощта на Ортега. — Ще накарам да бият камбаните и ще помоля някои от дамите да започнат да събират храна. — Той се дотътри до вратата и там се спря. — Полковник Роудс, ако някой ме попита какво става, имате ли нещо против да използвам вашето обяснение?
— И какво е то?
— Не знам — отвърна старият свещеник със зловещо подсмихване и позволи на Мендоза да му отвори вратата.
— Не отивай твърде далеч, отче — каза Ърли. — Може много скоро да ми потрябваш. И ти също, Хейл. Четирима от работниците на Кейд няма да издържат до сутринта и ми се струва, че пожарникарите ще извадят още тела, когато всичко изстине достатъчно.
Лапрадо кимна.
— Знаеш къде да ме намериш — каза той и напусна, придружен от Ортега и Мендоза.
— Рядко се срещат хора с такива здрави нерви — измърмори Ванс.
Ърли се изправи. Нямаше повече време за губене.
— Приятели, всичко това беше много поучително, но трябва да се върна обратно в клиниката. — Осем от момчетата, участвали в битката между бандите, включително Коди Локет и Рей Хамънд, бяха откарани в клиниката на Пъкъл за шевове и превръзки, но там първо се погрижиха за тежко ранените работници на Кейд. Всъщност само седем от общо четирийсет и шестимата бяха дошли, олюлявайки се, обгорени и кървящи, през смачканата ограда. Персоналът на Ърли, който включваше три медицински сестри и шестима доброволци, лекуваше шокираните и нарязани пациенти на светлината от лампите за аварийно осветление. — Доктор Джеси, със сигурност бих могъл да ви използвам. Има един приятел с наранен от метален предмет гръбнак и друг, който скоро ще трябва да се раздели със смачканата си ръка. Том, ако можеш да държиш фенерче, без да ти трепери ръката, и нямаш нищо против гледката на малко кръв, бих взел и теб. — Мина му през ум, че и за Ной Туайли щеше да се отвори доста работа, и то много скоро — след като пожарникарите извадеха останалите трупове.
— Ще се справя — каза Том. — Полковник, ще ни известите ли, щом я намерите?
— Веднага. Още сега отивам да се срещна с Гъни.
Последваха Ърли и излязоха на осветената във виолетово улица. Роудс тръгна към Престън парк, Том и Джеси към сивика, а Ърли пъргаво скочи в откритата си кола. Тя изфуча напред с рев и се размина на косъм с огромен като боен кораб жълт кадилак, който спря пред канцеларията на шерифа. От него излезе Селесте Престън в аленочервен анцуг и като застана с ръце на хълбоците, загледа се в огромната пирамида отвъд реката. После вдигна лице нагоре и сините й очи изпитателно разгледаха решетката. Вече беше видяла хеликоптера в Престън парк. Сигурно бе един от трите, които тази сутрин бяха застрашили красотата й, прекъсвайки съня й, мислеше си тя и отново я обзе гняв. Но макар и основателен, той скоро утихна. Каквото и да беше онова огромно нещо в гробището за коли на Кейд, както и това — тъмновиолетовото, което покриваше небето, и двете печелеха предимство пред тревогата за нарушения й сън.
Кметът Брет и Хейл Дженингс изскочиха от канцеларията на Ванс и тръгнаха по улица „Аурора“, където живееше собственикът на бакалията. Брет почти се блъсна в Селесте и се уплаши до смърт.
— Ъ-ъъ… госпожо Престън! Какво мога да направя за…
— Здрасти, пасторе! — прекъсна го тя и после втренчи студения си поглед в него. — Брет, надявам се, че можеш да ми кажеш какво е онова нещо ей там и защо небето цялото е осветено, а токът и телефонът ми прекъснаха!
— Да, мадам. — Брет преглътна бързо и лицето му се ороси от пот. — Ами… разбирате ли… полковникът каза, че е космически кораб и от него излиза силово поле, което е спряло електричеството и… — Нямаше как да й обясни всичко, а Селесте го наблюдаваше като ястреб, надвесен над мишка.
— Госпожо Престън, мисля, че ще е най-добре да попитате шерифа Ванс — посъветва я Дженингс. — Той ще ви разкаже всичко.
— О, нямам търпение — каза тя и докато двамата мъже отиваха към синия форд на пастора, тя изпъна рамене, вирна брадичка и така се втурна вътре, че почти откачи вратата от пантите. Изненада Ванс с ръка в машината за кола, от която се мъчеше да извади една кутия.
— Имам няколко въпроса, които се нуждаят от отговор — каза тя и затръшна вратата.
Ванс почти не реагира на влизането й. Нервната му система беше поела максималната си доза шокове. Продължи да се занимава с кутията, която запазваше приятната си хладина в ръката му. Още едно извъртане и готово.