— Монтеверди — изрече гласът на Дюпармьор. — Това е ария от операта „Коронацията на Попея“. Клаудио Монтеверди беше считан за гений, но подобно на повечето от вида си и той беше непоносим човек. Не си ли виждал друг път опера?
Корадино само поклати глава напълно замаян.
— Такива и много други удоволствия ще бъдат твое ежедневие, когато дойдеш в Париж — велик център на културата! Затвори сега завесите зад нас и можем да си поговорим, докато се наслаждаваме на арията. Мисля, че сам се досещаш, че не е препоръчително да ни виждат, нали? Именно затова се срещаме по време на тази репетиция.
Корадино стори онова, което му беше казано, и когато очите му най-сетне се нагодиха към сумрака в ложата, започна да различава очертанията на своя събрат в конспирацията.
— Заповядай, седни, скъпи приятелю! Точно зад теб има стол.
Корадино приседна и се вторачи през мрака в Дюпармьор. Този път докторските одежди бяха изчезнали и на тяхно място се виждаха пищните одежди на театрален импресарио. Днес обаче косата и бакенбардите бяха посребрени, за да докарат още поне десетина години върху лицето на французина.
— Така. А сега по въпроса. Мисля, че най-добрият начин да подходим към него е като аз ти изложа нашето предложение, а после ти ми задаваш въпросите, които имаш. Става ли?
Корадино кимна леко в мрака, но движението му бе забелязано лесно от французина.
— Хубаво. Тогава започвам, защото не разполагаме с много време. Предполагам, че вече си чувал достатъчно за Негово най-блестящо Величество крал Луи XIV, владетел на Франция, нали?
Още едно кимване.
— Та кой ли не е чувал наистина! В знак на преклонение пред неговото блестящо управление и велика мъдрост в момента най-добрите архитекти на Европа градят сграда, която ще се превърне в най-величествения кралски палат в целия ни познат свят. Строят го в земите на Версай, близо до Париж. Палатът ще бъде по-грандиозен дори от дворците на древните римляни или египтяните, по-импозантен от комплексите на махараджите в Индия, по-зашеметяващ от строежите на благородните гърци! По-велик даже от онези странни и прекрасни постройки на китайците от Ориента, за които твоят сънародник Марко Поло научи по време на пътешествията си. Но за да постигне всичко това и да отличи своя дворец от всички останали по света, Негово Величество има една мечта, която ще накара хората векове наред да се дивят на неговото творение!
— И каква е тази мечта? — събра най-сетне смелост да изрече Корадино.
— Той желае да изгради огромна зала, изцяло от огледала!
Корадино замълча. Песента от сцената нахлу в съзнанието му, докато се опитваше да си представи подобно нечувано нещо като цяла огледална зала.
— Много интересно — отбеляза по едно време французинът с вече познатата на Корадино духовитост в тона.
— Кое по-точно? — попита майсторът.
— Че ти въобще не отрече изпълнението на подобно начинание! Че не каза, че е невъзможно да се направи! Което за сетен път ме убеждава, че именно ти си най-подходящият човек за тази задача!
— Но защо му е на краля да съгражда подобно нещо? Разходите ще бъдат много големи, а работата — трудна и продължителна!
Въпреки сумрака Корадино забеляза небрежното махване на ръката на Дюпармьор.
— Подобни спънки не съществуват за Негово Величество! За него най-важното е да се покаже и да изпъкне пред другите. Подобен палат с подобна зала ще накара останалите велики мъже по света да се преклонят пред величието му. Политиката се гради на показността, Корадино! Хората се прекланят пред нас заради това, което сме, но най-вече заради това, което притежаваме! Подобен палат би могъл да се превърне в център на политиката векове наред! А в тази зала ще се провеждат велики съвети! Ще се вземат важни политически решения за Европа и света!
— Разбирам. И вие искате аз да ви помогна в това начинание.
Сега беше ред на Дюпармьор да кимне. После рече:
— Бихме искали ти да дойдеш в Париж. Ще те настаним в лукс и удобство в земите около Париж и ти ще надзираваш изработката на огледалата и стъклата. А след известно време, когато преценим, че е безопасно и работата напредва добре, ще изпратим и за твоята дъщеря!
Корадино подскочи и възкликна:
— Тя не може да пътува с мен, така ли?