Леонора потрепери от хладния бриз. Есента настъпваше и съвсем скоро туристите щяха да си отидат. Сведе очи към площада отдолу и забеляза, че постоянният туристически поток бе намалял значително. Очевидно те се подготвяха да се преместят в по-топли места — Флоренция, Неапол, Амалфи, Рим.
Но не и аз. Моят дом е тук.
Огледа щастливо площада — нейният площад, който носеше нейното име и това на Корадино. И за първи път й мина през ума, че мястото, което бе избрала, бе архитектурното въплъщение на срещата между миналото и бъдещето, между нея самата и Корадино, която беше център на рекламната кампания на Аделино. От едната страна се възправяше модерната банка на Луиджи Нерви — „Каса ди Риспармио ди Венециа“. От другата — красивите исторически къщи, в една от които живееше и самата тя. А в средата (зарадва се, когато разбра) — статуя на още един Манин — Даниеле, революционерът, чиято история бе срещнала в библиотеката през онзи първи ден тук. Един непознат за нея родственик, който по линията на времето се падаше между нея и Корадино. Бележит адвокат, който се бе противопоставил на австрийците със същата страст, с която дож Лудовико Манин им бе продал града някога. Възнаграден от града за лоялността си, той стоеше гордо изправен на своя пиедестал в средата на площада. В краката му беше приклекнал Крилатият лъв на свети Марко, а едната му ръка беше пъхната в малкото джобче на жилетката му като ироничен намек за Наполеон. Но изминалите години се бяха подиграли сякаш на саможертвата и борбата му — величествената мед, която изобразяваше лицето му, се беше окислила и му бе придала яркозеления вид на клоун.
Докато се оглеждаше, вниманието й беше привлечено от изискано облечена жена, прекосяваща целенасочено площада. Острите й токчета отекваха силно по камъните.
Тази не може да е туристка. Определено е местна.
Жената беше облечена в тъмносин костюм с перфектна дизайнерска линия, със силно очертана талия и пола с дължина на милиметри от безвкусицата. Косата й беше подстригана точно до раменете и проблясваше в синкавочерно под ярките лъчи на слънцето. Носеше неизбежните по тези места слънчеви очила, които само подчертаваха още по-силно яркочервените й устни. Сексапилната й самоувереност й позволяваше едновременно да признае, но и да игнорира бурните възгласи на шепа строителни работници, които се трудеха на моста. Очевидно беше свикнала да й подвикват.
Подобна безпроблемно би заявила на Семи и Киара да си гледат работата.
Погледа с възхита жената, докато тя не изчезна от погледа й, и няколко секунди по-късно чу вече познатото изхриптяване на звънеца. Леонора се втурна надолу по витата стълбичка към стаята си с разтуптяно сърце. Не искаше да признае дори пред себе си, но всеки път, когато чуеше този звънец, се надяваше да е Алесандро.
Обаче не беше Алесандро. Беше жената от площада. Тя подаде ръка и каза:
— Госпожице Манин? Приятно ми е, аз съм Витория Миното. — Излъчването й беше толкова силно, че Леонора автоматично подаде ръка и се отдръпна, за да я покани в апартамента си. Съзнаваше, че изглежда точно толкова объркана, колкото се и чувстваше, и сякаш като обяснение жената допълни: — От „Ил Газетино“. — И извади карта с маниер на агент от ФБР.
Леонора се опита да се овладее и й предложи стол, обаче журналистката отказа и започна да се разхожда из апартамента. Оглеждаше мебелите, вдигаше разни предмети и после ги оставяше по местата им. С обигран жест вдигна очилата си в гарвановочерната си коса и се вторачи през прозореца, като че ли си вземаше бележки за гледката. Единствената дума, която използва — „хубаво“ — прозвуча едновременно като похвала и като порицание. Сякаш искаше да каже: „За теб това става, но не и за мен.“ В близост до нея самоувереността и сексапилът й бяха почти осезаеми. Маниерите и стойката й, строгата изисканост на тоалета й накараха Леонора да се почувства като отрепка на нейния фон. Роклята и прихванатите леко кичури коса, от които бе останала толкова доволна, когато се погледна в огледалото тази сутрин, сега й се сториха невзрачни и аматьорски.
Държа се като влюбена шестокласничка. Щом тя има такъв ефект върху мен, какво ли би могла да стори с един мъж?!