— Ти, разбира се, знаеш всичко — подметна Сигурдур Оли, но Ерлендур се престори, че не го чу.
— Нещо от патолога? Съдебните следователи?
— Предварителният доклад е при нас. Но в него няма нищо, което да не знаем. Холберг е умрял от удар по главата. Ударът е бил силен, но в общи линии формата на пепелника и острите му ъгли са били решаващи. Черепът се е вдлъбнал навътре и той е починал мигновено или малко след това. Изглежда се е ударил в ръба на масичката за кафе, когато е падал. Има дълбока рана на челото, която съвпада с ръба на масата. Отпечатъците по пепелника са на Холберг, но има поне още два чифта отпечатъци, единият от които е и по молива.
— Значи са на убиеца?
— По всяка вероятност са негови.
— Типично недодялано исландско убийство.
— Типично, да. Точно по тази версия работим.
Дъждът не спираше, фронтовете с ниско налягане, които се изместваха от вътрешността на Атлантическия океан по това време на годината, се бяха отправили на изток, прекосявайки Исландия, и носеха ветровито, влажно и студено мрачно време. Полицаите от Криминалната служба за разследвания все още работеха в сградата в Нордурмири. Жълтата полицейска лента, с която беше оградена, напомняше на Ерлендур за електрическо табло — дупка в пътя, върху нея мръсен плик, а от плика мъждука светлина — всичко това завързано прилежно с жълта лента като подарък. По същия начин полицията бе оградила мястото на убийството с хубавичка жълта найлонова лента, с името на службата отгоре й. Ерлендур и Сигурдур Оли се присъединиха към Елинборг и останалите детективи, които бяха претърсвали щателно сградата в есенната нощ и сега тъкмо привършваха с работата си.
Хората от съседните сгради бяха разпитани, но никой от тях не бе забелязал нещо подозрително около мястото на убийството между понеделник сутринта и времето, когато бе намерено тялото.
Скоро в сградата не остана никой, освен Ерлендур и Сигурдур Оли. Кръвта по килима беше почерняла. Пепелникът беше взет като улика, моливът и тетрадката — също. С други думи, изглеждаше така, сякаш нищо не се беше случило. Детективът отиде да огледа кабинета и коридора към спалнята, а инспекторът се разходи из хола. Сложиха бели гумени ръкавици. По стените на дневната висяха евтини постери в рамки. На лавицата за книги имаше преводни трилъри и книги с тънки корици от читателски клуб — някои прочетени, а други очевидно недокосвани. Липсваха томове с твърди корици. Ерлендур се наведе почти до земята, за да прочете заглавията на най-долния ред, но намери само едно познато — „Лолита“ от Набоков, с тънки корици. Взе я от рафта. Беше английско издание и си личеше, че бе прочетено.
Полицаят остави книгата на мястото й и отиде до бюрото. Бюрото беше в „Г“-образна форма и заемаше единия ъгъл на хола. Нов, модерен стол стоеше до него, с пластмасова подложка отдолу, за да не повреди килима. Писалището изглеждаше много по-старо от стола. Под широкия му работен плот имаше по четири чекмеджета от двете страни и едно голямо в средата, общо девет. На по-малкия плот бе разположен седемнайсетинчов монитор и подвижна дъска за клавиатура, прибрана отдолу. Кутията на компютъра стоеше на пода. Всички чекмеджета бяха заключени.
Сигурдур Оли претърси гардероба в спалнята. Дрехите бяха добре сортирани — чорапи в едното чекмедже, бельо в другото, панталони и пуловери отделно. На закачалките висяха няколко ризи и три костюма — находки от ерата на диското, помисли си детективът, кафяви, на големи райета. Най-долу бяха наредени обувките. Чаршафите бяха в най-горното чекмедже. Мъжът бе оправил леглото си, преди посетителят му да пристигне. Бяло одеяло покриваше юргана и възглавницата, а самият креват беше единичен.
На нощното шкафче имаше часовник с аларма и две книги, едната от които интервюта с известен политик, а другата — албум с фотографии на шведска марка камиони. В чекмеджето се намираха лекарства, медицински спирт, приспивателни, „Панадол“ и малко бурканче с вазелин.
— Да забеляза ключове? — обади се Ерлендур, който бе застанал на вратата на спалнята.
— Не. Ключове за врата ли имаш предвид?
— Не, за бюрото.
Инспекторът влезе в кабинета и оттам — в кухнята. Започна да отваря чекмеджетата и шкафовете, но не намери нищо; само прибори за хранене, чаши, черпаци и чинии. Нямаше и следа от ключове. Отиде до закачалката до вратата и се разрови из палтата, ала в тях имаше само малка черна торбичка с връзка ключове и няколко монети в нея. Две по-малки ключета висяха наред с другите ключове за входната врата, апартамента и стаите. Ерлендур се опита да отвори с тях чекмеджетата на бюрото и видя, че едното отключва всичките девет.