Двайсет минути по-късно спря пред малка къща от гофрирана ламарина в най-старата част на Кефлавик. Постройката бе боядисана в бяло, а около нея имаше малка ограда и грижливо поддържана градина. Името на сестрата бе Елин — няколко години по-възрастна от Колбрун и понастоящем пенсионерка. Беше в коридора по палто и очевидно се канеше да излезе, когато Ерлендур позвъни на звънеца. Изгледа го учудено — ниска, слаба жена, със сурово изражение и пронизващ поглед, високи скули и бръчки около устата.
— Не ви ли казах, че не желая да имам нищо общо с вас и с полицията? — попита ядосано, когато инспекторът се представи.
— Зная — отвърна Ерлендур, — но…
— Моля ви да ме оставите на мира — настоя тя. — Не е трябвало да си губите времето, за да идвате чак дотук.
Елин стъпи върху стелката пред вратата, затвори вратата след себе си и слезе по трите стъпала, водещи към градината, след което отвори малката порта на оградата и я остави така — ясен знак, че би желала полицаят да си тръгне. Не се обърна, за да го погледне. Ерлендур остана на стълбите, загледан подире й.
— Знаете, че Холберг е бил убит! — извика той.
Тя не отговори.
— Убит е в дома си. Знаете го!
В този момент инспекторът вече се намираше на най-долното стъпало и забърза след нея. Жената държеше черен чадър, върху който се изливаше проливният дъжд, а Ерлендур не носеше нищо, освен шапка, която да го пази от дъжда. Пенсионерката ускори крачка и инспекторът се затича, за да я настигне. Не знаеше какво да й каже, за да я накара да го изслуша. Не знаеше и защо тя реагира по този начин.
— Исках да ви попитам за Аудур — рече той.
Елин внезапно спря, обърна се и го погледна презрително.
— Мръсно ченге! — изсъска през зъби. — Не смей да споменаваш името й! Как смееш? След всичко, което причинихте на майка й! Махай се! Веднага се махай! Мръсно ченге!
Погледна Ерлендур с омраза и той също се втренчи в нея.
— След всичко, което сме й направили ли? — попита той. — На кого?
— Махай се! — извика тя, след което се обърна и продължи, оставяйки полицая на мястото, където беше. Той се отказа да я гони и остана да я гледа как се изгубва в дъжда, стъпвайки леко приведена, със зеления си дъждобран и черните си боти. Накрая се обърна и се върна до колата си, която бе паркирал до къщата. Влезе вътре, взе си цигара и отвори малко прозореца. Сетне запали двигателя и бавно потегли.
Щом вдиша дима, почувства слаба болка в средата на гърдите си. Болката не беше нова — причиняваше му безпокойство вече почти година. Неясна болка, която се появяваше сутрин, но обикновено изчезваше скоро след като станеше от леглото. Матракът, на който спеше, не беше удобен. Понякога цялото тяло го болеше, ако останеше да лежи прекалено дълго.
Вдиша дима. Надяваше се причината да е в матрака.
Докато Ерлендур гасеше цигарата си, мобилният телефон в джоба на палтото му иззвъня. Беше главният съдебен следовател и се обаждаше с новини, че са успели да разчетат надписа на надгробния камък и са го открили в Библията.
— Взет е от шейсет и четвърти псалм — каза следователят.
— И? — попита инспекторът.
— „Опази живота ми от страх от враговете мои“.
— Какво?
— Това пише на надгробния камък — „Опази живота ми от страх от враговете мои“. От шейсет и четвърти псалм.
— „Опази живота ми от страх от враговете мои“.
— Дали това ще ви помогне?
— Нямам представа.
— Има два отпечатъка по снимката.
— Да, Сигурдур Оли ми каза.
— Едните са на Холберг, но другите не са в базата данни. Доста неясни са. Много стари отпечатъци.
— Може ли да се определи с какъв апарат е направена снимката? — попита Ерлендур.
— Невъзможно е да се каже. Но със сигурност не е висококачествен.
9
Сигурдур Оли паркира колата си в двора на транспортна компания „Исландски транспорт“ — встрани, за да не пречи на движението. Камионите бяха строени в редици. Едни биваха товарени, други потегляха на път, а трети влизаха на заден вход в склада. Силна миризма на нафта и бензин изпълваше въздуха, а шумът от двигателите беше оглушителен. Служители и клиенти тичаха трескаво напред-назад.
Метеорологичната служба бе предсказала още влажно време. Сигурдур Оли се опита да се предпази от дъжда, като вдигна палтото над главата си, и се затича към склада. Бе се насочил към управителя, който преглеждаше документи в една остъклена кабинка и изглеждаше много зает.