— Защо сестра й не иска да разговаря с мен? — попита детективът, а старецът го изгледа недоумяващо.
— Моля? — Старецът прекъсна заниманието си. — Кой си ти?
— Как се отнесохте с Колбрун, когато е дошла при вас, за да повдигне обвинение?
Пенсионерът се втренчи в непознатия, който бе влязъл в градината му, и избърса носа си. Изгледа го от горе до долу.
— Познавам ли те? — попита той. — За какво говориш? Кой си ти?
— Казвам се Ерлендур. Разследвам убийството на мъж от Рейкявик на име Холберг. Бил е обвинен в изнасилване преди около четиридесет години. Вие сте провели разследването. Жената, която е била изнасилена, се казва Колбрун. Мъртва е. Сестра й не желае да разговаря с полицията по причини, които се опитвам да изясня. Каза ми: „След онова, което й сторихте“. Искам да знам какво има предвид.
Старецът стоеше пред инспектора, без да продума, и го гледаше смаяно в очите.
— Какво сте й сторили? — повтори Ерлендур.
— Не помня… какво право имате? Що за обидно поведение е това! — Гласът му леко потрепери. — Махайте се от градината ми, или ще извикам полиция.
— Няма да стане, Рунар — полицаят съм аз и нямам време за подобни глупости.
Възрастният мъж размисли.
— Това нов метод ли е? Да нападате хората с обвинения и обиди?
— Радвам се, че споменаваш методи и обиди — каза Ерлендур. — По едно и също време си имал осем обвинения за нарушения на дълга, включително и обвинение за жестокост. Не знам на кого си вършел услуги, за да пази работата ти, но явно не си се постарал достатъчно, защото накрая си напуснал позорно полицията. Уволнен…
— Затваряй си устата! — прекъсна го Рунар и се огледа нервно наоколо. — Как смееш!
— … заради множество случаи на сексуален тормоз.
Побелелите, кокалести ръце стиснаха силно дръжката и кожата на стареца се опъна, докато кокалчетата му не изхвръкнаха. Лицето му се сви, около устата му се образуваха бръчици на ненавист и той изгледа мъжа пред себе си с такава злоба, че очите му се присвиха до процепи. По пътя за насам Ерлендур се чудеше дали Рунар не бива да бъде наказан за това, което бе направил в своя предишен живот — в годините, в които е бил онзи човек. От доста отдавна беше в полицията и бе чувал историите за Рунар и безчинствата му. Дори го беше срещал няколко пъти преди много години, но човекът, когото сега видя в градината, бе тъй стар и грохнал, че не можа веднага да разпознае онази личност. Историите за Рунар все още се носеха из полицията. Веднъж бе прочел някъде, че миналото е напълно друг свят, и бе напълно съгласен с това. Знаеше, че времената се менят, а също и хората, ала не бе готов да прости за миналото.
Двамата стояха в градината, вперили погледи един в друг.
— Каква е историята за Колбрун? — попита Ерлендур.
— Махай се!
— Не и преди да ми разкажеш за нея.
— Колбрун беше мръсна курва! — ненадейно изсъска Рунар през зъби. — Отговорих ти, а сега се махай! Всичко, което наговори на мен и за мен, е долна лъжа. Нямаше никакво изнасилване. Лъжеше!
Инспекторът си представи как Колбрун застава пред този мъж преди всичките тези години, за да повдигне обвинението. Представи си как постепенно е събирала кураж, докато накрая се решава да отиде в полицията, за да разкаже за случилото се. Представи си ужаса, който е преживяла. Ужасът, който е искала да забрави, за да остане само лош сън, от който да се събуди. Щом обаче е отишла, е разбрала, че никога няма да се събуди. Била е осквернена и ограбена.
— Появи се цели три дни след инцидента и обвини онзи мъж в изнасилване — процеди Рунар. — Не беше много убедително.
— И ти я отпрати, така ли?
— Тя лъжеше.
— А ти й се присмя, омаловажи случилото се и й каза да забрави за това. Но тя не е забравила, нали?
Старецът погледна Ерлендур с омраза.
— Отишла е в Рейкявик, нали?
— Холберг не беше обявен за виновен.
— И кой според теб има заслугата за това?
Инспекторът си представи как Колбрун се кара с Рунар в кабинета. Да се кара с тази личност! С този звяр! Да спори, за да защити истината за това, което е преживяла. Да се опитва да го убеди, че казва истината, сякаш той бе върховният съдия по случая й.