Екипът на съдебните следователи бе донесъл прахосмукачка, за да събере и най-малките частици и зрънца, които можеха да се окажат улики. Търсеха отпечатъци и кал, които не бяха от къщата. Търсеха нещо, дошло отвън, което бе донесло разрухата.
От видяното досега инспекторът предположи, че мъжът не бе оказал особено гостоприемство на госта си. Не му беше направил кафе. Кафеварката в кухнята не бе използвана през последните няколко часа. Не личеше да са пили и чай — нямаше извадени порцеланови чаши от шкафовете. Стъклените също стояха недокоснати по местата си. Убитият очевидно бе подреден тип. Всичко бе чисто и прибрано. Навярно не бе познавал добре своя нападател. Навярно посетителят го бе нападнал веднага след като вратата се е отворила. Без да си събуе обувките.
Можеш ли изобщо да убиеш някого по чорапи?
Ерлендур се огледа наоколо и се опита да се концентрира по-добре.
Посетителят определено беше бързал. Не си бе направил труда да затвори вратата зад себе си, а и в самото нападение личаха следи от припряност — сякаш бе дошло изневиделица, без предупреждение. Нямаше следи от борба в апартамента. Очевидно убитият бе полетял право надолу, беше закачил масичката и я беше преобърнал. На пръв поглед всичко останало изглеждаше недокоснато. Нямаше следи от обир. Всички шкафове бяха плътно затворени, чекмеджетата — също, един сравнително нов компютър и стара стереоуредба стояха по местата си, якето на жертвата висеше на закачалка до входната врата, а в портфейла му имаше непокътната банкнота от две хиляди крони и две банкови карти — една дебитна и една кредитна.
Сякаш убиецът беше грабнал първото нещо, попаднало му под ръка, и бе ударил с него мъжа по главата. Пепелникът бе направен от дебело зелено стъкло и тежеше поне килограм и половина, заключи Ерлендур. Оръжието на убийството, намерено на местопрестъплението. Нападателят едва ли го бе донесъл със себе си, за да го остави след това на пода в хола, цялото в кръв.
Това бяха очевидните улики — възрастният мъж бе отворил вратата и бе поканил посетителя си, или най-малкото бе влязъл с него в хола. Вероятно го е познавал, но не беше задължително. Бил е ударен с пепелник — един силен удар и убиецът бързо е излязъл през входната врата, оставяйки я отворена. Простичко.
Освен бележката.
Бе написана на лист хартия с редове, формат А4, откъснат от тетрадка със спирала — бележката бе единственото доказателство, че тук е било извършено предумишлено убийство. Тя свидетелстваше, че посетителят е дошъл с ясната цел да убие мъжа. Не е бил обхванат от внезапен импулс, докато е стоял в хола. Влязъл е в апартамента именно с намерението да извърши убийство. Оставил е послание. Три думи, които объркваха Ерлендур. Дали беше написал бележката, преди да влезе в къщата? Още един очевиден въпрос, който се нуждаеше от отговор. Инспекторът отиде до бюрото в ъгъла на хола. Беше затрупано от документи, сметки, пликове за писма и листове. Най-отгоре на купчината лежеше тетрадка със спирала, а крайчето на една от страниците й беше откъснато. Ерлендур се огледа за молива, с който бе написана бележката, но не видя такъв. Накрая го намери под бюрото. Не докосваше нищо. Само гледаше и размишляваше.
— Не е ли това типичното исландско убийство? — попита детектив Сигурдур Оли, който бе влязъл в сутерена, без Ерлендур да го забележи, и сега стоеше до трупа.
— Какво каза? — попита инспекторът, потънал в мислите си.
— Едно жалко, безсмислено убийство, извършено без никакво усилие да бъде прикрито, да се подменят уликите или да се замаскират доказателствата.
— Да — съгласи се Ерлендур. — Жалко исландско убийство.
— Освен ако не е паднал сам върху масичката и не си е фраснал главата в пепелника — предположи Сигурдур.
Тяхната колежка Елинборг бе дошла заедно с детектива. Ерлендур се бе опитал да ограничи движението на полицията, съдебните лица и парамедиците, докато сам не обиколи къщата с наведена под шапката глава.
— И е написал неразбираема бележка, докато е падал? — попита той.