— Оставете ме на мира!
— Налага се да говоря с вас. Ако не успея по този начин, ще бъда принуден да ви отведа за разпит. Искам да го избегна.
Инспекторът извади снимката на гробището от джоба си и я пъхна през процепа на вратата.
— Намерих тази снимка в апартамента на Холберг — каза той.
Елин не отговори. Измина дълго време. Ерлендур продължаваше да държи фотографията през открехнатата врата и не виждаше жената, която все още затискаше вратата отвътре. Изведнъж полицаят усети как натискът върху крака му отслабва и сестрата взима снимката. Скоро вратата се отвори. Жената се скри в къщата, а инспекторът влезе в преддверието и внимателно затвори вратата след себе си.
Елин бе изчезнала в малка гостна и Ерлендур се зачуди дали все пак не трябваше да свали мокрите си обувки. Накрая ги избърса в стелката и последва жената в гостната, минавайки покрай спретната кухня и кабинет. По стените на гостната висяха картини и бродерии в златисти рамки, а в единия й ъгъл стоеше електрически орган.
— Виждали ли сте тази снимка? — попита полицаят.
— Да, виждала съм я и преди — отговори тя.
— Сестра ви имаше ли някакви контакти с Холберг след… инцидента?
— Не, никакви, доколкото знам. Как ли пък не!
— Не е ли направила кръвен тест, за да установи дали той е бащата?
— Защо да го прави?
— Би потвърдило показанията й. Че е била изнасилена.
Елин вдигна поглед от снимката, загледа се в детектива за няколко секунди и каза:
— Вие всички сте еднакви. Твърде мързеливи сте, за да свършите каквото и да било.
— Така ли мислите?
— Не разгледахте ли случая?
— Мислех, че знам основните детайли.
— Холберг не отрече, че са имали полов контакт. Беше хитър. Отрече, че е било изнасилване. Каза, че сестра ми го е искала. Твърдеше, че тя го е съблазнила и го е поканила да отидат в дома й. Това беше много силен аргумент. Че Колбрун е правила секс с него по собствена воля. Правеше се на невинен. Невинен, това животно!
— Но…
— Колбрун не желаеше да докаже бащинството. Не искаше Холберг да има нищо общо с нейното дете. Дори и да го беше направила, това нямаше да промени нищо по случая и кръвният тест щеше да бъде безполезен.
— Извинете, не знаех.
— Всичко, с което разполагаше сестра ми, бяха чифт бикини — продължи Елин. — Не беше пребита. Тя не беше силна, не се е борила дълго. Каза ми, че се е сковала от страх, когато започнал да я опипва в кухнята. Избутал я в спалнята и нахълтал след нея. Два пъти. Държал я до себе си, опипвал я и й говорил мръсотии, докато не бил готов да го направи отново. Минали три дни, докато сестра ми събере кураж и отиде в полицията. Медицинският преглед, който й направиха по-късно, също не беше от полза. Тя така и не разбра какво го бе накарало да я нападне. Обвиняваше се, че го е провокирала. Мислеше, че сигурно го е подвела на събирането, на което отишли, след като танцовият клуб затворил. Че може би е казала или намекнала нещо, което го е подбудило. Обвиняваше себе си. Предполагам, че това е често срещана реакция.
Жената замълча.
— Когато най-накрая предприе нещо, попадна на Рунар — продължи след малко. — Бих отишла с нея, но тя изпитваше такъв срам, че не сподели с никого за случилото се дълго след това. Холберг я заплашил. Казал й, че ако направи нещо, ще се върне и ще я измъчва. Решила да отиде в полицията, понеже мислела, че така ще се почувства в безопасност. Че ще й помогнат. Едва когато Рунар я отпратил вкъщи, след като си поиграл с нея, взел бикините и й казал да забрави цялата история, тя дойде при мен.
— Не са открили бикините — каза Ерлендур. — Рунар е отрекъл…
— Колбрун каза, че му ги е дала, а сестра ми никога не лъжеше. Какво си въобразява този мъж?! Виждам го как се разхожда спокойно из града, дори тук, засичам го в супермаркета, в магазина за риба. Веднъж му се разкрещях. Не се сдържах. А той ме погледна така, сякаш се забавляваше. Хилеше се насреща ми. Колбрун ми каза за подигравателната му физиономия. Този звяр ми заяви, че сестра ми не му е давала никакви бикини и че показанията й са съвсем объркани, вероятно заради случилото се. Затова я изпратил вкъщи.
— Накрая е получил предупреждение — въздъхна Ерлендур, — но не е имало голям ефект. Рунар постоянно е получавал предупреждения. В полицията е имал славата на гангстер, но някой е стоял зад гърба му. Е, стоял е, докато е можел. Накрая са го уволнили.
— Нямало достатъчно основания за повдигане на обвинение, така казаха. Рунар бил прав, Колбрун трябвало просто да забрави за случилото се. Беше чакала твърде дълго и бе постъпила като глупачка — измила цялата къща, изпрала и чаршафите и така заличила всички доказателства. Запазила само бикините. След всичко, което преживяла, все пак запазила едно доказателство. Мислела, че ще бъде достатъчно. Мислела, че ще бъде достатъчно просто да каже истината. Искала да заличи неприятния инцидент от живота си. Не искала да живее с него. А и, както казах, не приличаше на бита. Устната й беше сцепена на мястото, където е държал устата й, и едното й око бе насинено, но нямаше други наранявания.