— Холберг! Помниш ли Холберг?
Отново не получи отговор от Елиди, който безцелно се оглеждаше из стаята, сякаш не бяха там. Няколко минути изминаха в мълчание. Ерлендур и Сигурдур Оли се спогледаха и инспекторът потрети въпроса си. Познавал ли е Холберг, какви са били отношенията им? Холберг е мъртъв. Намерен е убит.
Последните думи бяха събудили интереса на рецидивиста. Сега той сложи яките си ръце върху масата и белезниците издрънчаха — не можеше да скрие изненадата си. Погледна Ерлендур с любопитство.
— Холберг е бил убит в дома си миналата седмица — продължи инспекторът. — Разговаряме с хората, които са го познавали в някакъв момент от живота му, а изглежда вие двамата сте били големи дружки.
Елиди впери поглед в Сигурдур Оли, който на свой ред се взря в него. Не отговори на Ерлендур.
— Това е рутинна…
— Няма да говоря с вас, докато съм с тези белезници — проговори изведнъж затворникът, без да сваля очи от Сигурдур Оли.
Гласът му бе дрезгав и груб, а тонът му — предизвикателен. Възрастният полицай размисли за момент, а после стана и отиде при пазачите. Обясни им искането на затворника и попита дали могат да свалят белезниците. Те се поколебаха, но накрая отидоха до него, отключиха белезниците и отново заеха постове до вратата.
— Какво можеш да ни кажеш за Холберг? — попита Ерлендур.
— Те да излязат — каза Елиди и посочи с глава към пазачите.
— Изключено — отвърна инспекторът.
— Ти педал ли си? — обърна се рецидивистът към Сигурдур Оли.
— Не ни се слушат глупости — отсече по-възрастният полицай.
Сигурдур Оли не отговори на това. Двамата само се гледаха в очите.
— Изключено било! — изсумтя рецидивистът. — Нищо не е изключено!
— Те няма да ходят никъде — каза Ерлендур.
— Педал си, нали? — повтори Елиди, все още впил очи в Сигурдур Оли, който не показваше никаква реакция.
Настъпи мълчание. Накрая инспекторът се изправи, отиде при пазачите, предаде им думите на Елиди и ги попита дали има някакъв шанс да ги оставят сами с него. Пазачите отвърнаха, че е невъзможно — имали заповед да не оставят затворника без надзор. След шумен спор позволиха на Ерлендур да разговаря с директора по интеркома. Полицаят му каза, че няма голямо значение от коя страна на вратата стоят пазачите, че той и Сигурдур Оли са пропътували целия път от Рейкявик и че затворникът проявява известна готовност да сътрудничи при определени условия. Директорът говори с подчинените си и им каза, че поема лична отговорност за сигурността на двамата детективи. Пазачите излязоха, а инспекторът се върна обратно до масата и седна.
— Сега ще говориш ли с нас? — попита той.
— Не знаех, че са убили Холберг — започна Елиди. — Тези фашисти ме бутнаха в карцера за някаква идиотщина, която не съм направил. Как са го убили? — попита той, без да откъсва поглед от Сигурдур Оли.
— Не е твоя работа — отвърна възрастният полицай.
— Баща ми казваше, че съм най-любопитното копеле на света. Все така викаше. Не било моя работа. Не било моя работа! Сега е мъртъв. Наръгали ли са го? Холберг? Наръган ли е бил?
— Не е твоя работа.
— Не е твоя работа! — повтори рецидивистът и погледна Ерлендур. — Вървете на майната си тогава!
Инспекторът помисли за момент. Никой извън стените на Криминалната служба не знаеше детайлите по случая. Започваше наистина да му писва — сега трябваше да разкрие всичко на този престъпник!
— Ударен е по главата. Скалпът му е смазан. Починал е почти внезапно.
— С чук ли?
— С пепелник.
Елиди бавно премести погледа си от Ерлендур обратно върху Сигурдур Оли.
— Що за мухльо го е убил с пепелник? — попита той.
Инспекторът забеляза как малки капчици пот започнаха да избиват по челото на колегата му.
— Точно това се опитваме да установим — отговори той. — Поддържахте ли връзка с Холберг?
— Страдал ли е?
— Не.
— Копелето…
— Помниш ли Гретар? — попита полицаят. — Бил е с теб и Холберг в Кефлавик.
— Гретар ли?
— Помниш ли го?
— Защо, по дяволите, ме питате за него? — изсумтя Елиди. — Какво за него?