— Знаем, че Гретар е изчезнал преди много години — отвърна Ерлендур. — Ти знаеш ли нещо за изчезването му?
— Защо трябва да знам нещо? — подхвърли рецидивистът. — Какво ви кара да мислите, че знам нещо изобщо?
— Какво правихте тримата — ти, Гретар и Холберг — в Кефлавик…
— Гретар беше луд — прекъсна го Елиди.
— Какво правихте в Кефлавик, когато…
— … той изнасили онова котенце, нали? — довърши той.
— Какво каза? — попита рязко Ерлендур.
— За това ли сте дошли? Да разпитвате за онова котенце от Кефлавик?
— Значи помниш случката.
— Това какво общо има?
— Не съм казвал, че…
— На Холберг му харесваше да говори за това. Хвалеше се. Че се е измъкнал. Знаете ли, че я е опънал два пъти? — изсъска престъпникът и ги изгледа.
— За изнасилването в Кефлавик ли говориш?
— Какъв цвят са гащичките ти, сладурано? — обърна се Елиди към Сигурдур Оли и отново се вторачи в него.
Ерлендур погледна колегата си, който също не сваляше очи от затворника.
— Внимавай с приказките! — предупреди го Ерлендур.
— Това я е попитал — какъв цвят са гащичките й. Беше по-луд даже и от мен — закикоти се рецидивистът. — А мен ме опандизиха!
— Кого е попитал Холберг?
— Мацето от Кефлавик.
— Разказвал ти е, така ли?
— С всичките подробности — отговори Елиди. — Постоянно говореше за това. И защо изобщо ме разпитвате за Кефлавик? Какво общо има Кефлавик? А за Гретар защо питате? Не връзвам.
— Просто трябва да свършим обичайната си скучна работа — отвърна инспекторът.
— Аха, а аз какво печеля от това?
— Вече получи всичко, което поиска. Сами сме с теб в стаята, белезниците ти са свалени и трябва да слушаме глупостите ти. Няма какво повече да направим за теб. Или ще отговориш на въпросите ни, или си тръгваме.
Полицаят не устоя на изкушението. Пресегна се през масата, сграбчи брадичката на Елиди със силните си ръце и обърна лицето му към себе си.
— Баща ти никога ли не ти е казвал, че е неприлично да се взираш в хората? — попита.
Сигурдур Оли изгледа възрастния си колега.
— Мога да се справя с него. Няма нужда — каза той.
Ерлендур бавно пусна лицето на затворника.
— Откъде познаваше Холберг? — зададе следващия въпрос той.
Елиди потри брадичката си. Знаеше, че току-що бе извоювал малка победа. И нямаше намерение да спира дотук.
— Не си мисли, че не те помня — каза той на инспектора. — Знам кой си. Знам и коя е Ева.
Ерлендур го изгледа втрещен. Не за първи път чуваше подобно нещо от престъпник, но никога не бе подготвен за това. Не знаеше с кого точно я свързваше Елиди, ала някои от познайниците й бяха бивши затворници, пласьори на наркотици, крадци, проститутки и биячи. Списъкът бе дълъг. Самата тя беше имала проблеми със закона. Веднъж я бяха арестували по сигнал на родител за продажба на наркотици в училище. Нищо чудно да познаваше Елиди. Нищо чудно и други като Елиди да я познаваха.
— Откъде познаваш Холберг? — повтори Ерлендур.
— Ева е готина — каза рецидивистът.
Инспекторът прочете хиляди значения в тези думи.
— Ако пак я споменеш, ще си тръгнем — заплаши го той. — И тогава няма да имаш с кого да си играеш игрички.
— Цигари, телевизор в килията, никакво гадно робуване повече и никакъв шибан карцер. Много ли искам? Две суперченгета не могат ли да го уредят? И няма да е лошо веднъж месечно да си водя курва тук. Неговото гадже, например — подхвърли Елиди и посочи към детектива.
Ерлендур стана. Сигурдур Оли също бавно се изправи. Затворникът се разсмя. Пресипнал смях, който заклокочи от дробовете му, избликна в гърлото му, премина в мъчително давене и завърши с изхвърлянето на жълти храчки, изплюти на пода.
— Говореше ми доста за онова изнасилване в Кефлавик! — изкрещя той след тях. — Каза ми всичко за нея. Как е квичала като заклещена свиня, какво й е говорил в ухото, докато е чакал да го вдигне пак. Искате ли да знаете какво е то? Искате ли да чуете какво й е казал?! Шибани мухльовци! Искате ли да разберете?
Ерлендур и Сигурдур Оли се спряха. Обърнаха се и видяха как Елиди клати заплашително глава, от устата му излиза пяна и ги проклина. Беше се изправил, подпрял ръце върху масата, и ревеше насреща им като разярен бик.
Вратата на залата се отвори и двамата пазачи влязоха.