— Казал й е за другата! — изкрещя затворникът. — Казал й е как е оправил другата шибана курва!
14
Когато Елиди видя пазачите, побесня. Скочи върху масата, затича се към четиримата мъже с викове и крясъци и се хвърли върху тях. Приземи се върху Ерлендур и Сигурдур Оли и ги прикова към земята, преди да успеят да реагират. Удари с глава по-младия полицай и от носа му бликна кръв, а сетне вдигна юмрук и замахна към лицето на инспектора точно когато един от пазачите извади малка черна палка и му пусна електрошок. Това забави движенията на рецидивиста, но не го спря. Едва когато и вторият пазач използва електрошоковата си палка, тялото на затворника се свлече надолу и се строполи върху двамата полицаи.
Детективите изпълзяха отдолу. Сигурдур Оли извади носна кърпичка и я притисна към носа си, за да спре кървенето, а Елиди получи трети електрошок и най-накрая замря неподвижно. Пазачите го закопчаха с белезниците и го повдигнаха с огромни усилия. Тъкмо щяха да го изведат от стаята, когато Ерлендур ги помоли да изчакат за момент и отиде до затворника.
— Коя е другата? — попита.
Елиди не помръдна.
— Кое е другото момиче, което е изнасилил? — повтори той.
Рецидивистът се опита да се ухили, но понеже бе замаян от електрошока, по лицето му пробяга само крива гримаса. Кръвта се бе стекла от носа в устата му и развалените му зъби бяха почервенели. Ерлендур се опита да прикрие нетърпението в гласа си, сякаш това, което Елиди знаеше, изобщо не го интересуваше. Не искаше да покаже уязвимост. Опита се да овладее изражението си. Знаеше, че и най-малката проява на слабост ще накара сърцето на такъв като Елиди да затупти, да го накара да се почувства истински мъж и да придаде смисъл на илюзорния му жалък живот. И най-малката грешка би била достатъчна. Нетърпелива нотка в гласа, нещо в погледа, помръдване на ръцете, намек за нетърпение. Престъпникът бе успял да го извади от равновесие, когато спомена Ева Линд, ала този път детективът нямаше никакво намерение да му достави това удоволствие.
Двамата се погледнаха в очите.
— Махнете го оттук — нареди Ерлендур и извърна гръб на рецидивиста.
Ала щом пазачите се опитаха да изведат затворника, той се закова на място и не помръдна. Втренчи се в инспектора, мърморейки нещо, но накрая се предаде и позволи да бъде изведен от залата. Сигурдур Оли все още се опитваше да спре кървенето. Носът му се беше подул, а кърпичката му се бе напоила с кръв.
— Кърви лошо — заключи Ерлендур, докато оглеждаше носа на колегата си. — Но не е нещо сериозно. Не е счупен.
Ощипа силно носа и Сигурдур Оли изпищя от болка.
— А може би е счупен — вдигна рамене инспекторът. — Не знам, не съм доктор.
— Това проклето копеле! — изруга детективът. — Копеле проклето!
— Дали ни разиграва, или наистина знае за друга жена? — попита Ерлендур, когато двамата напуснаха залата. — Ако има втора, вероятно има и други, които Холберг е изнасилил, и които не са повдигнали обвинения.
— С този тип не може да се проведе разумен разговор — отвърна Сигурдур Оли. — Правеше го за свое собствено развлечение, будалкаше ни. Играеше си с нас. Не може да се вярва на нито една негова дума. Кретен. Гаден кретен.
Отидоха в кабинета на директора и му разказаха накратко случката. По тяхно мнение, казаха му те, мястото на Елиди е в изолатора на психиатрията. Директорът се съгласи, но обясни, че единственото място, с което властите разполагат за подобен род престъпници, е „Литла-Храун“. Това не бил първият път, в който рецидивистът бил поставян под строг режим за насилие в затвора, и със сигурност нямало да бъде последният.
След това двамата напуснаха сградата. Докато чакаха голямата синя порта на паркинга да се отвори, Сигурдур Оли забеляза, че един от пазачите тича след тях и им маха да спрат. Изчакаха, докато ги настигне, и Ерлендур свали прозореца на колата.
— Иска да говори с вас — каза задъхан пазачът.
— Кой? — попита инспекторът.
— Елиди. Иска да говори с вас.
— Вече говорихме с него — отвърна възрастният полицай. — Кажи му, че няма да стане.
— Казва, че ще ви даде информацията, която искате.
— Лъже.
— Така каза.
Ерлендур погледна към Сигурдур Оли, който само вдигна рамене.
— Добре. Ще дойдем — каза накрая.
— Иска да говори само с вас, без него — добави пазачът, като гледаше към детектива.