Този път Елиди не бе пуснат от единичната килия и Ерлендур трябваше да говори с него през малкия отвор във вратата, който се отваряше с плъзгане от външната страна. В килията бе тъмно и не се виждаше нищо. Чуваше се единствено гласът на рецидивиста — дрезгав и пресипнал. Пазачът бе придружил Ерлендур до вратата, а после го бе оставил сам.
— Как е педалчето? — беше първото, което Елиди попита.
Вместо да стои до отвора във вратата, затворникът се бе оттеглил навътре. Може би лежеше на леглото, а може би седеше на пода, облегнат на стената. Инспекторът имаше чувството, че гласът идва от дъното на тъмната стая. Очевидно се бе успокоил.
— Не съм тук, за да си говорим сладки приказки — каза Ерлендур. — Искал си да говориш с мен.
— Кой според вас е убил Холберг?
— Не знаем. Какво имаш да ми казваш?
— Името й беше Колбрун — мацето, което оправи в Кефлавик. Често говореше за това. Разправяше как щели да го хванат на косъм, когато курвата повдигнала обвинение. Описа ми подробно всичко. Искаш ли да чуеш какво ми каза?
— Не — отвърна Ерлендур. — Какви бяха отношенията ви?
— Виждахме се от време на време. Продавах му пиячка и му носех порно, когато пътувах с корабите. Запознахме се, когато и двамата работехме в Пристанищната служба. Преди да започне да кара камиони. Ходехме заедно по градовете. Пропуснато чукане не се връща. Това беше първото, на което ме научи. Знаеше как да говори на жените. Да ги впечатли. Забавен тип.
— Обикаляли сте градовете, така ли?
— Затова бяхме в Кефлавик. Боядисвахме тамошния фар. Пълен е с гадни призраци. Ходил ли си? Виеха по цяла нощ. Беше по-лошо от тази лайняна дупка. Холберг обаче не го беше страх от тях. Него от нищо не го беше страх.
— И ти е казал направо, че е изнасилил Колбрун, въпреки че не сте се познавали добре?
— Намигна ми, когато тръгна да я изпраща след събирането. Знаех какво означава това. Беше голям чаровник. Беше му много забавно, че се е измъкнал. Много се смя за онова ченге, при което отишло после момичето — ченгето, дето съсипа случая…
— Познаваха ли се? Холберг и полицаят?
— Не знам.
— Споменавал ли е някога за дъщерята, която Колбрун е родила след изнасилването?
— Дъщеря ли? Не. Забременил я е, а?
— Казваш, че знаеш за друго изнасилване — смени темата Ерлендур, без да отговори на въпроса му. — За друга жена, която е изнасилил. Коя е тя? Как се казва?
— Не знам.
— Тогава защо ме извика?
— Не знам коя е, но знам кога е станало и къде е живяла. Горе-долу. Това ви стига, за да я намерите.
— Кога и къде е станало?
— Да бе. А аз какво ще получа?
— Какво да получиш?
— Какво можеш да направиш за мен?
— Не мога да направя нищо за теб и не искам да правя нищо за теб.
— Искаш и още как. Защото после ще ти кажа, каквото знам.
Инспекторът размисли.
— Нищо не мога да ти обещая — каза накрая.
— Не ми понася тази единична.
— Затова ли ме извика?
— Не знаеш какво е. Полудявам в тази килия! Не ти пускат светлина. Не знам кой ден е. Държат те тука като животно в клетка. Отнасят се с мен като с див звяр.
— Ти да не си граф Монте Кристо? — саркастично отвърна Ерлендур. — Ти си садист, Елиди. Най-лошият вид психопат и садист, който съществува. Малоумен идиот, който обича насилието. Хомофоб и расист. Не ме е грижа, дори да те държат тук до края на живота ти. Всъщност ще се кача горе и ще им го препоръчам.
— Ще ти кажа къде е живяла, ако ме измъкнеш оттук.
— Не мога да те измъкна оттук, идиот такъв. Нямам власт за това, а дори и да я имах, нямаше да го направя. Ако искаш да намалиш престоя си тук, най-добре спри да нападаш хората.
— Можеш да се споразумееш с директора. Кажи, че си ме подразнил. Кажи, че педалът е започнал. Аз съм съдействал, но той се е правил на умник. И ще ти помогна. На теб ще повярват. Знам кой си. Ще ти повярват.
— Холберг говорил ли е за други изнасилвания, освен тези двете?
— Ще го направиш ли?
Ерлендур помисли малко.
— Ще видя какво мога да направя. Говорил ли е за други изнасилвания?
— Не. Никога. Знам само за тези двете.
— Лъжеш ли?
— Не лъжа! Другата не повдигнала обвинение. Било е в началото на шейсетте. Той никога не отиде отново там.
— Къде там?
— Ще ме измъкнеш ли оттук?