— Може да я е държал в ръцете си.
— Посланието говори ли ти нещо?
— Може да е свързано с Господ — предположи Сигурдур Оли. — А може би има смисъл за убиеца, знам ли? Наблягането върху последната дума е интересно. „Той“ е с големи букви.
— На мен не ми прилича на нещо, надраскано набързо. Последната дума е с удебелени букви, а първите две — с нормални. Посетителят не е бързал да напише бележката. Но и не е затворил вратата след себе си. Какво означава това? Да нападнеш някого и да изхвърчиш навън, но да напишеш тайнствено послание и да отделиш време, за да наблегнеш на последната дума?
— Вероятно „той“ се отнася за него — изтъкна детективът. — За трупа, имам предвид. Не би могло да се отнася за никой друг…
— Не съм сигурен — отвърна Ерлендур. — Какъв е смисълът да оставиш подобна бележка и да я сложиш върху тялото? Какво е искал да постигне с това? Дали не иска да ни каже нещо? Дали не е говорел на самия себе си? Или на жертвата?
— Побъркан глупак — обади се Елинборг и се наведе, за да вземе листа.
Инспекторът я спря.
— Може да са били повече от един — предположи Сигурдур Оли. — Нападателите, искам да кажа.
— Не забравяй ръкавиците, Елинборг! — каза Ерлендур наставнически. — Не съсипвай доказателствата. Бележката е написана на онова бюро — добави той и посочи към ъгъла на стаята. — Листът е откъснат от тетрадка, която е принадлежала на жертвата.
— Може да са били повече от един — повтори Сигурдур Оли.
Мислеше, че е уцелил в десетката.
— Да — въздъхна инспекторът. — Може би. — Доста хладнокръвно — продължи Сигурдур. — Първо убиваш възрастен мъж, а после сядаш да напишеш бележка. За това се изискват железни нерви. Този е бил истинско копеле!
— Или безстрашно копеле — подхвърли Елинборг.
— Или копеле, което се мисли за месия — добави Ерлендур.
Той се изправи, взе бележката и мълчаливо я разгледа.
„Определено се мисли за месия“ — каза си.
2
Към десет часа същата нощ Ерлендур се върна в жилищния блок, където живееше, и включи микровълновата, за да си приготви вечеря. Остана и погледа как полуфабрикатът се върти зад стъклото. „По-добре, отколкото да гледам телевизия“ — мина му през ума. Навън, в тъмното, се чуваше само воят на есенните ветрове и дъждът.
Замисли се за хората, които оставят бележки, а после изчезват. Какво би написал в такава ситуация? За кого би оставил съобщение? Замисли се за дъщеря си Ева Линд. Тя беше пристрастена към наркотиците и вероятно би искала да знае дали Ерлендур й е оставил пари. Беше станала много нагла в това отношение. Синът му, Синдри Снаер, наскоро бе завършил третия етап на рехабилитацията си. Съобщението за него би било простичко: „Никакви войни повече!“.
Ерлендур се усмихна на себе си, а микровълновата изписка три пъти, давайки сигнал, че яденето е готово.
Ерлендур и Сигурдур Оли бяха разговаряли със съседа, открил тялото. Междувременно жена му се беше прибрала и заяви, че иска да отведе синовете им при майка си. Съседът, чието име беше Олафур, каза, че той и семейството му — жена му и двамата му сина — излизат за училище и работа всеки ден в осем сутринта и никой от тях не се прибира вкъщи преди четири часа следобед. Да прибира момчетата от училище било негово задължение. Не били забелязали нищо необичайно, когато излезли от дома си онази сутрин. Вратата на апартамента на Холберг била затворена. Предната нощ спали непробудно и не чули нищо. Не общували много със съседа си. За тях бил като непознат, въпреки че живеели в апартамента над него вече няколко години.
Патологът все още не бе установил точния час на смъртта, но Ерлендур предполагаше, че убийството е било извършено около пладне. В най-напрегнатите часове на деня. Как изобщо някой е намерил време за това, помисли си той. Бе направено изявление в медиите, че мъж на име Холберг, на около седемдесет години, е намерен мъртъв в апартамента си в Нордурмири, вероятно убит. Всеки, забелязал нещо подозрително през последните двайсет и четири часа в района, където е живеел Холберг, бе приканен да се свърже с полицията на Рейкявик.
Ерлендур беше на петдесет, разведен от доста време, баща на две деца. Не понасяше имената им, но никога не го бе показвал. Бившата му жена, с която почти не си говореше от двайсетина години, навремето бе решила, че звучат сладко. Разводът им бе пълна каша и Ерлендур изгуби връзка с децата си още когато бяха малки. Когато пораснаха, те го потърсиха и той ги прие на драго сърце, ала никак не се зарадва, щом видя какви са станали. Скърбеше особено много за Ева Линд. Към Синдри Снаер съдбата бе малко по-благосклонна… ала съвсем малко.