— Къде там?
— Обещай!
— Не мога да ти обещая нищо — каза инспекторът. — Но ще говоря с тях. Кое е мястото?
— Хусавик.
— На колко години е била тя?
— Същата работа като с онази в Кефлавик, само че по-жестоко.
— Как по-жестоко?
— Искаш ли да чуеш? — попита Елиди, неспособен да скрие нетърпението си. — Искаш да чуеш какво й е направил, нали?
Не дочака отговор. Гласът му заграчи през отвора на вратата, а Ерлендур остана безмълвен и изслуша отвратителната изповед, лееща се от мрака.
Сигурдур Оли го чакаше в колата. Докато се отдалечаваха от затвора, Ерлендур му предаде накратко разговора си с Елиди, но спести по-голямата част от монолога в края. Решиха да издирят в регистъра хората, които са живели в Хусавик през шейсетте. Ако жената е била на възраст, близка до тази на Колбрун, както бе намекнал рецидивистът, имаше голям шанс да я открият.
— Какво стана с Елиди? — поинтересува се Сигурдур Оли, когато стигнаха до Тренгслин Пас.
— Попитах ги дали ще намалят престоя му в единичната килия и те отказаха. Какво повече да направя?
— Поне си спазил обещанието си — усмихна се по-младият полицай. — Ако Холберг е изнасилил двете момичета, това значи, че може да има и още, нали?
— Напълно възможно е — разсеяно отвърна Ерлендур.
— За какво мислиш пак?
— Има две неща, които ме глождят. Искам да знам от какво точно е починало малкото момиче — каза инспекторът и колегата му въздъхна. — И дали Холберг със сигурност е неин баща.
— И защо си блъскаш главата над това?
— Елиди ми каза, че Холберг е имал сестра.
— И какво от това?
— Сестра му е починала млада. Трябва да намерим медицинските й картони. Потърси ги в болницата. Виж какво можеш да откриеш.
— От какво е умряла ли да търся?
— Вероятно е било нещо подобно на болестта на Аудур. Веднъж Холберг споменал нещо за главата й. Поне така го описа Елиди. Попитах го дали е възможно да е било мозъчен тумор, но не знаеше.
— И как това ще помогне на разследването?
— Мисля, че може да има родствена връзка — обясни инспекторът.
— Родствена ли? И защо? Заради онази бележка ли?
— Да — кимна Ерлендур, — точно заради нея. Може би става дума за родствена връзка и наследственост.
15
Лекарят живееше в къща в провинциален стил в западната част на предградията на Графарвогур. Вече не упражняваше медицинска практика. Той посрещна лично Ерлендур и го покани да влезе в просторния вестибюл, който използваше като кабинет. Обясни на инспектора, че сега давал консултации на адвокати по случаи за телесни повреди. Кабинетът бе непретенциозно обзаведен, ала подреден, с малко бюро и пишеща машина. Самият доктор беше нисък, слабоват мъж с остри черти. Излъчваше жизненост. В малкия джоб на ризата си носеше две химикалки. Името му беше Франк.
Ерлендур бе позвънил предварително, за да си уговори среща. Следобедът се превръщаше във вечер и започваше да се смрачава. Междувременно Сигурдур Оли и Елинборг се ровеха из фотокопието на четиридесетгодишния регистър на жителите на Хусавик, който местната правителствена служба им бе изпратила по факса. Докторът предложи на инспектора да седне.
— Не са ли всички, които идват при вас, просто едни лъжци? — пошегува се Ерлендур, докато оглеждаше кабинета.
— Лъжци ли? — учуди се докторът. — Не, не бих казал. Някои от тях без съмнение лъжат, да. Нараняванията на врата са най-честият трик. Как да не повярваш на човек, който се оплаква от болки във врата след пътна злополука? Тези случаи са най-трудните. Някои хора чувстват по-силна болка от други, но не смятам, че са много тези, които се разминават с ужасния дискомфорт.
— Когато ви се обадих, си спомнихте веднага за момичето от Кефлавик.
— Трудно е да забравиш такова нещо. Как да забравиш тази майка? Казваше се Колбрун, нали? Разбрах, че се е самоубила.
— Кървава трагедия от началото до края — въздъхна Ерлендур.
Инспекторът се замисли дали да попита лекаря за болката в гърдите, която усещаше сутрин, но реши, че моментът не е подходящ. Докторът със сигурност щеше да установи, че е смъртно болен, и да го изпрати в болница, а до края на седмицата щеше да отлети при ангелите. Ерлендур се стараеше да избягва неприятните новини и тъй като не очакваше да чуе нищо добро за здравето си, си замълча.