Събуди се, дишайки учестено, и остана да се взира в тъмното, докато не събере мислите си. Извика на Ева Линд, но не получи отговор. Отиде до стаята й, ала усети отсъствието й още преди да отвори вратата. Знаеше, че бе излязла.
След като проучиха регистъра на жителите на Хусавик, Елинборг и Сигурдур Оли изготвиха списък от сто седемдесет и шест жени, които бяха потенциални жертви на изнасилване от Холберг. Всичко, с което разполагаха, за да съкратят този списък, бяха думите на Елиди, че било „същата работа“, ето защо използваха годините на Колбрун като отправна точка и включиха всички пет години по-млади и пет години по-възрастни от нея жени. На пръв поглед жените можеха да се разделят на три групи — една четвърт от тях все още живееха в Хусавик, половината се бяха преместили в Рейкявик, а последната четвърт бяха разпръснати из Исландия.
— Навсякъде са — въздъхна Елинборг, гледайки списъка, преди да го подаде на Ерлендур.
Тя забеляза, че възрастният полицай е по-разсеян от обикновено. Брадата му беше на няколко дни, порасналата му коса бе рошава и стърчеше във всички посоки, а костюмът му бе смачкан и развлечен и се нуждаеше от химическо чистене. Елинборг се зачуди дали да отбележи това, но мрачното му изражение я отказа.
— Как спиш тези дни, Ерлендур? — предпазливо попита тя.
— По задник — отвърна той.
— И сега какво? — намеси се Сигурдур Оли. — Ще отидем направо при всяка от жените и ще ги попитаме дали не са били изнасилени преди четиридесет години? Не е ли малко… нетактично?
— Не виждам друг начин. Да започнем с тези, които са се преместили от Хусавик — отговори инспекторът. — Ще започнем да търсим в Рейкявик и междувременно ще се опитаме да съберем допълнителна информация за тази жена. Ако този глупав негодник Елиди не ни лъже, Холберг е казал за нея на Колбрун. Доста вероятно е тя да го е казала на сестра си или на Рунар. Трябва да се върна в Кефлавик.
— Може би има начин да съкратим малко списъка — рече детективът след кратък размисъл.
— Да го съкратим ли? — попита Елинборг. — Как?
— Току-що ми хрумна нещо — оживи се Ерлендур.
— Какво? — стана нетърпелива колежката му.
Днес се бе появила на работа с нова, светлозелена рокля, на която, изглежда, никой не обърна внимание.
— Роднинска връзка, наследственост и болест — започна възрастният полицай.
— Дотук добре — каза Сигурдур Оли.
— Да предположим, че Холберг е бил изнасилвач. Нямаме представа колко точно жени е изнасилил. Знаем за две и по-точно за една със сигурност. Въпреки че го е отрекъл, всички факти сочат, че наистина е изнасилил Колбрун. Бил е баща на Аудур, или поне по това предположение се налага да работим… следователно по тази логика може да е имал и друго дете от жената в Хусавик.
— Друго дете ли? — учуди се Елинборг.
— Преди Аудур — допълни Ерлендур.
— Това не е ли малко вероятно? — усъмни се Сигурдур Оли.
Инспекторът вдигна рамене.
— Значи искаш да оставим в списъка само жените, които са имали дете точно преди Колбрун… кога беше това, хиляда деветстотин шейсет и четвърта, нали?
— Не би било лоша идея.
— Този нерез може да има деца навсякъде — отбеляза Елинборг.
— Вярно е. Но не е задължително да е извършил повече от едно изнасилване, което значи, че ще стреляме на сляпо — отбеляза Ерлендур. — Открихте ли от какво е умряла сестра му?
— Не, работя по въпроса — каза Сигурдур Оли. — Опитах се да разбера нещо за семейството им, но нищо не излезе.
— Аз проверих Гретар — рече Елинборг. — Изчезнал е изведнъж, сякаш е потънал вдън земя. Не е липсвал на никого. Майка му не получила вести от него цели два месеца и едва тогава се обадила в полицията. Сложили снимката във вестниците и я пуснали по телевизията, но ударили на камък. Било е през седемдесет и четвърта, годината на големия фестивал за годишнината от заселването на Исландия. През лятото. Ходихте ли на фестивала в Тингвелир?