— Знаете ли какво точно е искала да каже с тези думи?
— Това е молба към Бога — ще разберете, ако прочетете Псалма. Естествено, става дума за смъртта на Аудур. Как е починала и колко трагично е било. Колбрун не можа да понесе мисълта, че на Аудур бе направена аутопсия. Никога не би я направила по свое желание.
В този момент инспекторът погледна неловко към пода, но Елин не забеляза.
— Разбираемо е — продължи тя, — че всички тези ужасни неща, през които премина Колбрун — изнасилването, а после и смъртта на дъщеря й — се отразиха сериозно на психическото й състояние. Получи нервен срив. Когато започнаха да говорят за аутопсия, параноята й се засили и в отчаяното си желание да защити Аудур тя започна да възприема докторите като врагове. Беше придобила дъщеря си при ужасни обстоятелства и я бе изгубила толкова скоро след това. В нейните представи това беше божията воля. Сестра ми искаше дъщеричката й да почива в мир.
Ерлендур замълча за момент, а после каза:
— Чувствам се като един от тези врагове.
Събеседничката му го погледна озадачено.
— Мисля, че трябва да изровим ковчега и да направим по-обстойна аутопсия, ако е възможно.
Полицаят каза това с възможно най-деликатен тон. Известно време Елин не можа да осмисли думите му, а когато те придобиха смисъл, му отправи хладен поглед.
— Какво се опитвате да ми кажете?
— Можем да открием обяснение за смъртта й.
— Обяснение ли? Та тя умря от мозъчен тумор!
— Би могло да се окаже и…
— Какво говорите? Да се ровите в бедното дете? Не е за вярване! Тъкмо ви казвах…
— Имаме две основания.
— Основания за какво?
— За аутопсията — отвърна полицаят.
В този момент Елин стана и започна да крачи напред-назад из помещението. Ерлендур се опита да потъне още по-надолу в мекия фотьойл.
— Говорих с лекарите от болницата тук, в Кефлавик. Те не намериха никакви доклади за Аудур, освен предварителния доклад за смъртта й от лекаря, извършил аутопсията. Той е вече покойник. Годината, в която е починала Аудур, е била последната му година като лекар в болницата. Споменава само мозъчен тумор и приписва смъртта й на това. Бих искал да знам какво е заболяването, причинило смъртта й, и дали то е наследствено.
— Наследствено заболяване, как пък не! За първи път чувам подобно нещо!
— Търсим такова и у Холберг — обясни инспекторът. — Другата причина за ексхумацията е, за да установим със сигурност дали Аудур е дъщеря на Холберг. Това се прави с ДНК-тест.
— Съмнявате се, че е негова дъщеря?
— Трябва да бъде потвърдено.
— Но защо?
— Холберг е отрекъл, че детето е негово. Казал е, че е правил секс с Колбрун с нейно съгласие, но е отрекъл бащинството. Когато случаят е бил приключен, полицаите са решили, че няма основания да бъде потвърдено или отречено. Сестра ви също никога не е настоявала за такова нещо. Очевидно е преживяла достатъчно и е искала просто да забрави за Холберг.
— Че кой друг би могъл да бъде бащата?
— Нуждаем се от потвърждение, заради убийството на Холберг. Може да ни помогне да намерим някои отговори.
— За убийството на Холберг?
— Да.
Елин стоеше изправена пред Ерлендур и го гледаше втренчено.
— Това чудовище ни причинява страдания дори от гроба си.
Полицаят тъкмо щеше да каже нещо, ала тя го изпревари.
— Все още си мислите, че сестра ми е излъгала — каза тя. — Никога няма да й повярвате. Не сте по-добър от онзи идиот Рунар. Не, въобще не сте по-добър!
Тя се наведе над него.
— Мръсно ченге! — изсъска. — Как можах да те пусна в дома си!