Пасторът отиде при сестрата на Колбрун и помоли полицаите да я пуснат. Те веднага изпълниха молбата му. Попита я дали има нещо, което би могъл да направи за нея. Очевидно се познаваха добре, защото започнаха да си говорят тихичко. Елин изглеждаше по-спокойна. Ерлендур и Сигурдур Оли се спогледаха, а после сведоха глави към отворения гроб. На дъното му вече бе започнала да се събира вода.
— Исках да спра това отвратително оскверняване — промълви Елин на пастора.
Чувстваше се някак облекчен, че жената се успокои. Отиде при нея, а Сигурдур Оли го последва.
— Никога няма да ви простя това, което сторихте — обърна се сестрата на Колбрун към Ерлендур. Пасторът стоеше зад нея. — Никога!
— Разбирам ви — отвърна полицаят, — но разследването е по-важно.
— Разследването ли? Да върви по дяволите вашето разследване! — извика Елин. — Къде отнасяте тялото?
— В Рейкявик.
— Кога ще го върнете?
— След два дни.
— Погледнеше какво сте направили с гроба й! — промълви объркано жената, сякаш още не можеше да приеме случилото се, след което заобиколи Ерлендур и отиде при отворения гроб, вазата с цветя и онова, което бе останало от оградката.
Инспекторът реши да й каже за бележката, която бяха намерили в апартамента на Холберг.
— В дома на Холберг имаше оставена бележка — тръгна след нея той. — Не можехме да разберем смисъла й, преди да узнаем за Аудур и да разговаряме с лекаря й. Исландските убийци обикновено оставят след себе си само бъркотия, но този, който е убил Холберг, е искал да ни даде нещо, над което да си поблъскаме главите. Когато докторът спомена за вероятно наследствено заболяване, посланието в бележката изведнъж придоби смисъл, а казаното от Елиди в затвора го потвърди. Холберг не е имал живи роднини. Имал е сестра, която е умряла на девет години. Сигурдур Оли — той посочи колегата си — намери медицинските й доклади и Елиди се оказа прав. Също като Аудур, и сестрата на Холберг е умряла от мозъчен тумор.
— Какво искате да кажете? Какво е било посланието? — попита Елин.
Ерлендур се поколеба дали да отговори. Погледна към детектива, който на свой ред отмести очи първо към жената, а после и към инспектора.
— Аз съм той — рече Ерлендур.
— Моля?
— Това е посланието — „Аз съм той“, като последната дума „той“ беше с главни букви.
— Аз съм той — повтори Елин. — Какво означава това?
— Не мога да твърдя със сигурност, но ми се струва, че загатва за връзка помежду им — отговори полицаят. — Може би човекът, който е написал това, се е чувствал по някакъв начин свързан с Холберг. Може да бъде и просто фантазия на някой луд, който дори не го е познавал. Чиста измислица. Заболяването ще ни помогне да разберем. Трябва да открием какво точно е било то.
— За каква връзка намеквате?
— Според нашите данни Холберг не е имал деца. Аудур не носи неговото име. Фамилията й е Колбрунардотир. Но ако Елиди казва истината за това, че Холберг е изнасилил и други жени, освен Колбрун — такива, които не са повдигнали обвинение — вероятността да има и други деца също е голяма. Колбрун може да не е единствената жертва, родила дете от него. Ограничихме търсенето до вероятни жертви в Хусавик, които са родили в определен период, и се надяваме скоро да разполагаме с нещо.
— Защо Хусавик?
— Изглежда предишната жертва на Холберг е била оттам.