— Какво имате предвид под наследствено заболяване? — попита Елин. — Какво заболяване по-точно? То ли е убило Аудур?
— Трябва да вземем проба от Холберг, за да потвърдим версията, че той е баща на Аудур, и да сглобим парченцата. Но ако тази теория е вярна, това е рядко заболяване, предавано по наследство.
— И Аудур го е имала?
— Може да не получим задоволителни резултати, защото е починала отдавна, но ще се опитаме да установим.
Вече бяха стигнали до църквата. Елин и Ерлендур вървяха един до друг, а Сигурдур Оли — зад тях. Сестрата на Колбрун ги бе повела натам. Църквата беше отворена и тримата влязоха вътре. Спряха в преддверието и се загледаха в мрачното есенно време навън.
— Аз мисля, че Холберг е бил баща на Аудур — каза инспекторът. — Всъщност нямам причина да се съмнявам в думите ви, нито пък в тези на сестра ви. Но ни трябва потвърждение. Налага се, от гледна точка на това, че водим полицейско разследване. Ако установим наличието на заболяване, което Аудур е наследила от Холберг, то може да се е предало и другаде. И по всяка вероятност убийството на Холберг ще се окаже свързано с това заболяване.
Никой от тримата не забеляза колата, която бавно потегли по стария път и се отдалечи от гробището с изгасени светлини, почти невидима в тъмното. Когато стигна Сандгерди, колата увеличи скоростта, фаровете светнаха и не след дълго тя настигна вана, който пренасяше тялото. Докато пресичаха Кефлавик, шофьорът спазваше дистанция от две или три коли. Така ги проследи през целия път до Рейкявик.
Щом ванът спря пред моргата на улица „Баронсстигур“, шофьорът паркира на известно разстояние и наблюдава как внесоха ковчега в сградата и затвориха вратите след себе си. После ванът потегли, а жената, която придружаваше ковчега, излезе от моргата и си хвана такси.
Когато всичко приключи, колата се отдалечи.
19
Марион Брием отбори вратата. Ерлендур не го бе предупредил, че ще се отбие. На връщане от Сандгерди бе решил да поговори с Марион, преди да се прибере вкъщи. Беше шест часа следобед, но навън беше вече тъмно. Домакинът го покани вътре и помоли да бъде извинен за безпорядъка. Апартаментът беше малък — хол, спалня, баня и кухня — и беше пример за това колко небрежни можеха да станат хората, когато живеят сами. Навсякъде бяха разпилени вестници, списания и книги, килимът бе изтъркан и мръсен, а до кухненската мивка бяха натрупани неизмити чинии. Светлината от настолната лампа едва успяваше да освети тъмната стая. Марион каза на Ерлендур да премести вестниците от един от столовете на пода и да седне там.
— Не ми каза, че си участвал в случая — започна инспекторът.
— Не беше сред големите ми постижения — отвърна Марион и извади цигари от една кутия с малките си, слабички ръце, отправяйки му обичайния си измъчен поглед. Главата му изглеждаше твърде голяма в сравнение с деликатно изваяното му тяло.
Ерлендур отказа поканата за цигара. Знаеше, че домакинът му все още следи интересните случаи и търси информация от колегите, които продължаваха да работят в полицията, като от време на време дори се намесваше в някои от тях.
— Искаш да знаеш повече за Холберг, нали? — попита Марион.
— Както и за приятелите му — отвърна инспекторът и седна, след като премести купчината вестници. — И за Рунар от Кефлавик.
— Старият Рунар от Кефлавик… — въздъхна Марион. — Веднъж щеше да ме убие.
— Вече не е способен да го направи — превърнал се е в истинска развалина.
— Значи сте се срещнали. Той има рак, знаеше ли? Въпрос по-скоро на седмици, отколкото на месеци.
— Не, не знаех — отвърна Ерлендур и си представи изпитото, скулесто лице на Рунар. Как носът му течеше, докато събираше шумата в градината.
— Имаше изключително могъщи приятели в министерството. Затова се задържа. Препоръчах да бъде уволнен. Но той получи само предупреждение.
— Спомняш ли си Колбрун?
— Най-окаяната жертва, която някога съм виждал — рече Марион. — Не я познавах добре, но знам, че не би излъгала за нищо. Тя повдигна обвиненията срещу Холберг и описа отношението на Рунар към нея, както сам знаеш. В случая с Рунар трябваше да реша между неговата и нейната дума, но показанията й бяха убедителни. Не е трябвало да я отпраща, със или без бельото. Холберг я беше изнасилил. Това беше очевидно. Изправих ги един срещу друг, Холберг и Колбрун. И нямаше никакво съмнение.