— … ето защо търсим жена на вашата възраст от Хусавик, която може да е познавала Холберг по това време и той да й е донесъл неприятности.
— Не си спомням никого на име Холберг от Хусавик — каза вдовицата. — Какви неприятности имате предвид?
— Холберг е бил съвсем за малко в Хусавик — осведоми я Елинборг. — Никога не е живял там. Става дума за физическо насилие. Знаем, че е нападнал жена в града преди няколко десетилетия, и се опитваме да я открием.
— Не трябва ли да го имате в архивите си?
— Престъплението не е било докладвано.
— А какво по-точно е било престъплението?
— Изнасилване.
Жената инстинктивно сложи ръка пред устата си и облещи очи.
— Боже мили! — възкликна тя. — Не знам нищо за изнасилване! Божичко! Никога не съм чувала за такова нещо!
— Да, изглежда е била добре пазена тайна — отвърна Елинборг.
Тя умело отклони въпросите на вдовицата, която полюбопитства за подробностите, като й обясни, че това е само предварително разследване, основано на слухове.
— Чудя се — вметна накрая полицайката, — дали случайно познавате някой, който може да знае нещо по този въпрос?
Жената й даде имената на две свои приятелки от Хусавик и каза, че те никога не пропускали нищо в града. Елинборг записа имената им, остана още малко, за да не изглежда невъзпитано, и едва след това си тръгна.
Ерлендур имаше рана на челото си, върху която бе сложил лепенка. Един от посетителите му от предишната нощ бе извън строя, след като полицаят затръшна вратата върху коляното му, и той се затъркаля пищейки на пода. Докато другият наблюдаваше вцепенен този неочакван развой на събитията, инспекторът се изправи в цял ръст пред него и го блъсна надолу по стълбите, без да му мигне окото. В крайна сметка неканеният гост успя да се хване за парапета и да се спаси от болезненото падане, ала въпреки това идеята да се разправя с възрастния мъж изобщо не му се понрави. Младежът хвърли поглед към другарчето си, което се превиваше в агония на земята, сетне погледна отново към Ерлендур и си обра крушите.
Инспекторът се обади на бърза помощ и докато чакаха линейката, разбра какво искаха двамата от дъщеря му. Отначало бабаитът отказваше да говори, ала щом полицаят предложи да погледне коляното му, тутакси се разприказва. Събираха дългове. Оказа се, че Ева Линд дължи както пари, така и дрога на някаква персона, за която Ерлендур не беше чувал досега.
На следващия ден полицаят не даде обяснение за лепенката на никой от колегите си, но и никой не се осмели да го попита. Вратата едва не го бе проснала на пода, когато отскочи от крака на събирача на дългове и удари главата му. Челото още го болеше, бе ядосан на дъщеря си и не беше мигнал — само задрямваше на стола за някой и друг час и се надяваше, че дъщеря му ще се върне, преди ситуацията да е излязла от контрол. Задържа се в службата само колкото да разбере, че Гретар е имал сестра и че майка му все още е жива и се намира в старчески дом в Грунд.
Както каза и на Марион Брием, Ерлендур не се опитваше да намери Гретар, ала нямаше да му навреди да научи повече за него. Изчезналият бе присъствал на събирането в нощта, когато Колбрун е била изнасилена, и може би си спомняше нещо оттогава — някаква допълнителна подробност, която инспекторът да изтръгне. Не очакваше да открие нещо ново за него — вероятно Гретар отдавна лежеше в гроба — ала този вид случаи винаги го бяха привличали. Освен че зад всяко изчезване се криеше някаква страшна история, Ерлендур считаше за извънредно интригуващо това човек да пропадне безследно, без някой да знае защо.
Майката на Гретар бе на деветдесет години и беше сляпа. Инспекторът разговаря накратко с директорката на дома, която не спираше да се взира в лепенката му. Осведоми го, че Теодора е един от най-възрастните обитатели на дома, безукорен член на тяхната общност, обичана и уважавана от персонала и всички останали.
Заведоха Ерлендур при Теодора и й го представиха. Старата жена седеше в инвалидна количка в стаята си, облечена с халат и завита с вълнено одеяло. Дългата й сива коса бе сплетена на плитка, която се спускаше по облегалката на стола, тялото й бе прегърбено, ръцете й — кокалести, а лицето — миловидно. В стаята имаше малко лични вещи. Полицаят забеляза, че над леглото виси снимка на Джон Ф. Кенеди. Ерлендур седна срещу старицата, погледна я в невиждащите очи и й каза, че би искал да си поговорят за Гретар. Очевидно слухът на жената бе добър, а умът й — все още бистър. Без да прояви изненада, тя започна да говори направо по темата, и инспекторът предположи, че е от Скагафьордур. Говореше с плътен северняшки акцент.