— Моят Гретар не беше момче за пример — сподели тя. — Честно да ви кажа, си беше отрепка. Не знам от кого го е наследил. Жалка отрепка. Непрекъснато се мотаеше с други като него — безделници, бабаити, абсолютна сган. Да не би да сте го намерили?
— Не — отвърна Ерлендур. — Един от приятелите му беше убит наскоро. Холберг. Може би сте чули за това.
— Не съм. Значи казвате, че са му светили маслото?
Инспекторът се развесели и за пръв път от много време насам намери повод да се усмихне.
— В дома му. Навремето Холберг и синът ви са работели заедно. На пристанището и фара.
— За последен път видях моя Гретар, когато дойде да ме посети през лятото на националния фестивал и открадна пари от портмонето ми и някои сребърни неща. Обаче го разбрах чак когато си тръгна. Изчезна вдън земя, сякаш и той самият бе откраднат. Знаете ли кой го е откраднал?
— Не — отвърна Ерлендур. — Знаете ли какви са били плановете му, преди да изчезне? С кого е поддържал връзка?
— Нямам представа — рече старата жена. — Никога не съм знаела нищо за намеренията и постъпките му.
— Знаехте ли, че е правел снимки?
— Да, все снимаше ли, снимаше. Но защо го правеше, не знам. Каза ми веднъж, че снимките били огледало на времето, но представа си нямам какво искаше да каже.
— Това не е ли бил твърде интелектуален израз за Гретар?
— Да, за първи път го чувах да говори така…
— Последният му адрес е бил на Бергстадастраети, където е държал стая под наем. Знаете ли какво е станало с вещите му, с апарата и лентите?
— Може би Клара знае — предположи Теодора. — Клара е дъщеря ми. Тя почисти стаята му. Мисля, че изхвърли всичките тези боклуци.
Ерлендур се изправи и тя проследи движенията му с глава. Той й благодари за помощта, каза й, че е била от голяма полза, и му се прииска да й направи комплимент за това колко добре изглежда и колко бистър е умът й, ала в крайна сметка не го стори. Покровителственото държание би я обидило. Ето защо инспекторът се обърна да си ходи, но в последния момент погледна отново към снимката на Кенеди над леглото й и не се сдържа да не попита:
— Защо сте сложили Кенеди над леглото си?
— О! — възкликна Теодора. — Обожавах го, докато беше жив!
21
Телата лежаха едно до друго на студената повърхност в моргата на Баронсстигур. Ерлендур се опитваше да не мисли за начина, по който бе събрал баща и дъщеря в смъртта им. На тялото на Холберг вече бяха направени аутопсия и тестове, ала предстояха допълнителни изследвания за установяване на генетични заболявания и доказване на родствена връзка с Аудур. Полицаят забеляза, че пръстите на покойника са черни — бяха му взели пръстови отпечатъци. Тялото на Аудур лежеше, покрито с бял ленен чаршаф, на съседната маса до баща си. Още не бяха започнали работа върху него.
Ерлендур не познаваше патолога, който се оказа висок мъж с дълги ръце. Носеше тънки гумени ръкавици, бе завързал бяла престилка върху зеления си халат и бе обут в зелени панталони от същия плат и бели маратонки. Имаше марля на устата и бе покрил главата си със синя гумена шапка.
Инспекторът често бе навестявал моргата, но така и не свикна с това място. Както всеки път, и сега миризмата на мъртъвци изпълни всичките му сетива и се впи в дрехите му — ужасен мирис на формалин и стерилизирани органи, смесен с вонята на мъртви, отворени тела. Ярките флуоресцентни лампи на тавана осветяваха с ослепително бяла светлина стаята, в която липсваха прозорци. Подът бе постлан с големи бели плочки, стигащи до средата на стената, а горната й половина бе боядисана с бяла боя. На равнището на плочките стояха маси с микроскопи и друго изследователско оборудване. На едната стена бяха наредени множество шкафове със стъклени витрини, зад които се виждаха инструменти и буркани с неясни функции. За сметка на това Ерлендур прекрасно разбираше предназначението на скалпелите, клещите и трионите, прилежно подредени на дълга маса за инструменти.
Детективът забеляза, че от флуоресцентната лампа над една от операционните маси виси ароматизирана картичка. На нея се виждаше момиче с червен бански костюм, тичащо по слънчев плаж. На една от масите имаше магнетофон, а до него — няколко касети. От магнетофона се носеше класическа музика. „Малер“, помисли си Ерлендур. Кутията с обяда на патолога беше на друга маса, близо до микроскопите.