— Това истина ли е?
— Абсолютната истина.
— Защо ми разказвате това? — попита Ерлендур.
Патологът повдигна чаршафа от тялото на детето и погледна отдолу.
— Мозъкът й липсва — каза той и равнодушното изражение напусна лицето му.
— Какво казахте?
— Мозъкът й — повтори патологът — не е там, където би трябвало да бъде.
22
Ерлендур не можа да разбере какво му казваше патологът и го гледаше учудено. Не можеше да проумее. За момент погледна към тялото, но забеляза кост от малка ръчичка да се подава изпод чаршафа и бързо вдигна поглед нагоре. Не би понесъл гледката на онова, което лежеше отдолу. Не искаше да знае как изглеждат останките на момиченцето. Не искаше точно тази гледка да изплува в съзнанието му, когато си помислеше за Аудур.
— Отваряна е и преди — рече патологът.
— Мозъкът ли липсва? — изпъшка Ерлендур.
— Вече й е правена аутопсия.
— Да, в болницата в Кефлавик.
— Кога е починала?
— През хиляда деветстотин шейсет и осма — отвърна инспекторът.
— Ако съм разбрал добре, Холберг е бил неин баща, но родителите не са живели заедно?
— Детето е имало само майка си.
— Давано ли е разрешение органите да бъдат използвани за научни цели? — попита патологът. — Знаете ли дали майката е дала разрешение?
— Не би го направила.
— Може да е бил взет и без него. Кой се е грижил за нея, когато е починала? Кой е лекарят й?
Ерлендур назова Франк и мъжът с престилката замълча за момент.
— Сблъсквал съм се с подобни случаи и преди. Понякога от роднините се иска позволение, за да бъдат взети органи за изследователски цели. Всичко в името на науката, разбира се. Имаме нужда от тях. Нужни са ни и за обучение. Знам за случаи, в които, ако липсват роднини, определени органи са взимани за изучаване, преди тялото да бъде погребано. Но има и редки случаи, когато органите биват откраднати, след като близките са отказали да дадат разрешението си.
— Как е възможно мозъкът да липсва? — продължи да се чуди инспекторът.
— Главата е била разрязана наполовина и е бил изваден цял.
— Не, имам предвид…
— Добре свършена работа — продължи патологът. — Направил го е човек с умения. Прерязал е гръбначния мозък през врата, откъм тила, и е извадил мозъка.
— Знам, че мозъкът е бил изучаван във връзка с тумор — каза Ерлендур. — Искате да кажете, че не е бил върнат на мястото му?
— Това е едно от възможните обяснения — отвърна патологът и покри тялото. — Ако са извадили мозъка за изследвания, малко вероятно е да са успели да го върнат навреме за погребението. Това отнема време.
— В какъв смисъл?
— Мозъкът се подготвя, за да може да се работи по-лесно с него. Става като сирене. Но отнема известно време, за да стане толкова мек.
— Не е ли било достатъчно просто да се вземат проби?
— Не знам — отвърна патологът. — Знам само, че мозъкът не е на мястото си, което ще затрудни установяването на причината за смъртта. Можем да опитаме с ДНК-тестове от костите. Може би ще ни насочат.
Когато отвори вратата и видя Ерлендур да стои отново на прага му под проливния дъжд, на лицето на Франк се изписа искрено изумление.
— Ексхумирахме момичето — каза инспекторът без предисловия — и мозъкът му липсваше. Знаете ли нещо за това?
— Ексхумирали сте я и мозъкът какво…? — учудено повтори докторът и покани посетителя в кабинета си. — Какво искате да кажете с това, че мозъкът липсва?
— Това, което казах. Мозъкът е бил изваден. Вероятно за да се направят изследвания за установяване причината за смъртта, но не е бил върнат. Вие сте били неин лекар. Знаете ли какво се е случило? Знаете ли нещо по този въпрос?
— Бях им само семеен лекар, както ви обясних още предния път, когато дойдохте. Тя беше под наблюдението на болницата в Кефлавик и тамошните лекари…
— Човекът, който е направил аутопсията, е мъртъв. Имаме копие от патологичния му доклад, но то е съвсем кратко и се споменава само за мозъчен тумор. Дори и да е направил други изследвания, те не са описани. Не е ли било достатъчно да се вземат само проби? Защо е трябвало да вземат целия мозък?