Лекарят сви рамене и промълви:
— Не съм съвсем сигурен — поколеба се за момент той. — Липсват ли други органи?
— Какви други органи?
— Освен мозъка, има ли и друго, което да липсва?
— Какво намеквате?
— Всичко друго е на мястото си, така ли?
— Не знам. Патологът не спомена за нищо друго. Какво искате да кажете?
Франк погледна замислено Ерлендур.
— Обзалагам се, че никога не сте чували за „Стъкления град“, нали?
— Какво е това?
— Мисля, че в момента е затворен, но залата се наричаше именно така — „Стъкления град“.
— Каква е била тази зала?
— На горния етаж на Баронсстигур. Там държаха органите.
— Продължавайте.
— Държаха ги във формалин в стъклени буркани. Имаше всякакви видове органи, болниците ги изпращаха там за учебни цели във факултета по медицина. Съхраняваха се в залата, която студентите наричаха „Стъкления град“. Зала, пълна със запазени вътрешности — сърца, черни дробове, крайници… Също и мозъци.
— Значи болницата ги е изпращала там?
— Е, хората умират в болниците, нали? Правят им се аутопсии и се изследват органите. Но невинаги ги връщаха — някои запазваха за учебни цели. Навремето тези органи се пазеха в „Стъкления град“.
— Защо ми казвате това?
— Мозъкът може и да не е изгубен. Може все още да се намира в някой подобен „град“. Пробите, които се пазеха за учебни цели, са документирани и класифицирани и още има възможност да го откриете.
— За първи път чувам за такова нещо. А взимани ли са органи без позволение и получавали ли са съгласието на родителите… каква точно е била процедурата?
Лекарят сви рамене.
— Честно казано, не зная. Обикновено зависеше от случая. Органите са от изключителна важност за обучението по медицина. Всички университетски болници разполагат с големи колекции от органи. Чувал съм дори, че някои лекари, медицински изследователи, притежават собствени колекции, но не мога да го твърдя със сигурност.
— Колекционери на органи?
— Има такива хора.
— Какво е станало с този… Стъклен град? Щом вече не съществува?
— Не знам.
— Значи смятате, че мозъкът може да се намира на подобно място? Запазен във формалин?
— Напълно възможно е. Защо ексхумирахте момичето?
— Вероятно беше грешка — въздъхна Ерлендур. — Може би целият случай е една голяма грешка.
23
Елинборг откри Клара, сестрата на Гретар. Опитите й да открие другата жертва на Холберг — жената от Хусавик, както я наричаше Ерлендур — не дадоха резултат. Всички жени, с които разговаря, реагираха по един и същ начин — с огромна и искрена изненада, последвана от толкова пламенен интерес, че полицайката трябваше да приложи всички похвати от дебелите книги, за да избегне разкриването на подробности по случая. Елинборг знаеше, че колкото и тя, и останалите полицаи, издирващи жената, да предупреждаваха, че случаят е деликатен и не бива да се дискутира с други хора, това нямаше да спре мълвата и до вечерта всички щяха да бъдат в течение.
Клара посрещна Елинборг на вратата на своя спретнат апартамент, който се намираше в Селяверфи, в покрайнините на Брайдхолт. Тя беше стройна жена, към петдесетте, тъмнокоса, облечена с джинси и син пуловер. Пушеше цигара.
— Вие ли сте ходили при майка ми? — попита тя, след като полицайката се представи и Клара я покани да влезе. Беше много дружелюбна.
— Колегата ми Ерлендур е говорил с нея — отвърна Елинборг.
— Според нея не се е чувствал много добре — каза Клара, като въведе гостенката в хола и й предложи да седне. — Постоянно прави такива глупави коментари.
Елинборг не отговори.
— Днес си взех почивен ден — рече домакинята, сякаш за да обясни защо полицайката я завари да се мотае вкъщи по обед и да пуши цигари.
Обясни, че работи за пътническа агенция. Съпругът й бил на работа, а двете й деца били напуснали семейното гнездо. Гордо заяви, че дъщеря й следва медицина. Едва бе загасила цигарата си, когато извади друга и я запали. Елинборг учтиво се закашля, но събеседничката й не разбра намека.
— Прочетох за Холберг във вестниците — каза Клара, като че ли за да спре с брътвежите си. — Мама каза, че мъжът разпитвал за Гретар. Ние бяхме полубрат и полусестра. Забравила е да ви каже това. Имаме една майка, а бащите и на двама ни са починали отдавна.