— И къде може да е отишла?
— Аз откъде да знам?
Ерлендур сви рамене.
— Мислех си за теб точно преди минута — каза той.
— Това е хубаво — отвърна Ева Линд. — Чудех се дали…
— Нямам пари — довърши той вместо нея и седна на отсрещния фотьойл. — Гладна ли си?
— Защо поне веднъж не можем да поговорим, без да намесваш пари? — подметна тя, открадвайки собствената му реплика.
— Аз ли съм този, който говори за пари?
— Върви на майната си!
— Кога ще спреш да говориш по този начин? Какво ти има? „Майната ти!“, „К’ва е хавата?“. Що за език е това?
— Господи… — изпъшка Ева Линд.
— Коя е този път? С коя от всичките ти персони говоря в момента? Къде е истинската Ева сред всички тези боклуци, с които се друсаш?
— Не започвай пак с тези глупости! Коя била този път! — изимитира го девойката. — Къде била истинската Ева? Тук е. Стоя пред теб. Аз съм!
— Ева…
— Десет хиляди крони! — изплю камъчето тя. — Какво са десет хиляди крони за теб? Толкова ли не могат да ти се откъснат от сърцето? Бъкан си с мангизи.
Ерлендур погледна дъщеря си. Имаше нещо в нея, което забеляза още когато дойде. Задъхваше се, по челото й избиваха капчици пот и постоянно нервничеше на мястото си.
— Болна ли си? — попита.
— Добре съм. Просто имам нужда от малко пари. Моля те, не усложнявай нещата.
— Болна ли си?
— Моля те!
Инспекторът продължи да наблюдава дъщеря си.
— Да не би да се опитваш да ги откажеш?
— Моля те, само десет хиляди! Това са дребни пари. Нищо не е за теб. Никога повече няма да дойда и да те моля за пари.
— Да, явно се опитваш да ги откажеш. Откога не си… — Ерлендур се поколеба как точно да се изрази — … употребявала?
— Няма значение. Отказах се от всичко. Отказах се да се отказвам, отказвам, отказвам! — Ева Линд бързо се изправи. — Дай ми десет хиляди! Моля те! Пет, дай ми пет хиляди! Нямаш ли толкова в джоба си? Та това са дребни пари!
— Защо се опитваш да ги спреш точно сега?
Девойката погледна баща си.
— Без глупави въпроси! Не отказвам нищо. От какво трябва да се отказвам? Ти се откажи да ми говориш тези глупости!
— Какво става? Защо си толкова напрегната? Да не си болна?
— Да бе, смъртно болна съм. Можеш ли да ми дадеш десет хиляди, или не? Заем е, ще ти го върна. Стиснато копеле!
— Много хубаво определение. Болна ли си, Ева?
— Защо продължаваш да ме разпитваш? — избухна тя.
— Температура ли имаш?
— Дай ми парите! Само две хиляди! Това е нищо! Ти не разбираш. Глупав стар мърморко!
Ерлендур стана на крака, а дъщеря му се спусна към него, сякаш за да го удари.
Той не можа да повярва на тази внезапна проява на агресия. Огледа я от главата до петите.
— Какво ме зяпаш? — кресна тя в лицето му. — Ще ли ти се нещичко? А? На дъртото татенце му харесвам, а?
Ерлендур я зашлеви, но не много силно.
— Хареса ли ти? — изсъска тя.
Той отново й удари шамар, този път по-силен.
— Стана ли ти? — извика, а Ерлендур се отдръпна изплашено назад. Никога не му беше говорила по този начин. За секунди се бе превърнала в чудовище. Никога преди не я беше виждал в такова състояние. Почувства се безпомощен да вразуми дъщеря си и гневът му постепенно отстъпи пред чувство за съжаление.
— Защо се опитваш да ги откажеш сега? — отново зададе въпроса си той.
— Не се опитвам да ги откажа! — изкрещя тя. — Слухът ти ли е зле? Не чуваш ли какво ти казвам? Кой говори за отказване?
— Какво има, Ева?
— Престани с това „Какво има, Ева?“. Не можеш ли просто да ми дадеш пет хиляди? Ще ми отговориш ли?
Изглежда започна да се успокоява. Навярно бе осъзнала, че е прекалила, че не може да говори на баща си по този начин…
— Защо точно сега? — продължи да настоява Ерлендур.
— Ще ми дадеш ли десетте хиляди, ако ти кажа?
— Какво е станало?
— Пет хиляди?
Инспекторът се взря в нея.
— Бременна ли си? — попита.
Ева Линд го погледна със смирена усмивка.
— Бинго — отвърна тя.
— Но как е станало? — изпъшка Ерлендур.
— Как може да стане?! Да не искаш да ти обясня с подробности?
— Не ми се слушат остроумни шеги. Нали използваш предпазни средства? Презервативи? Хапчета?