— Всички са работели на пристанището и фара. Какъв е бил магазинът, в който сте работели?
— Беше бутик. Продавахме дамско облекло. Също и бельо.
— И той е идвал там?
— Да. Предишния ден. В петък. Навремето трябваше да се върна към всичко това и затова го помня толкова добре. Каза, че търси нещо за жена си. Обслужих го и когато го видях на танците, той се държеше тъй, сякаш се познаваме.
— Имали ли сте контакти с Колбрун след инцидента? Говорили ли сте с нея за случилото се?
— Тя не се върна повече в магазина и, както казах, не знаех какво се е случило, докато полицаите не започнаха да ме разпитват. Не бяхме толкова близки. Няколко пъти се опитах да се свържа с нея, след като не дойде на работа, и дори отидох да я потърся у тях, но не си беше вкъщи. Не исках да я безпокоя повече. Тя си беше такава. Потайна. След това сестра й дойде и каза, че Колбрун напуска работа. Чух, че починала няколко години по-късно. Тогава вече живеех тук, в Стикишолмур. Било е самоубийство, нали? Така разбрах.
— Починала е, да — отвърна Ерлендур и благодари учтиво на Агнес, че се е съгласила да говори с него.
Мислите му се насочиха към мъж на име Свен, за когото четеше в момента. Бе оцелял след буря в Мосфелшайди. Страданието на спътниците му и тяхната смърт не бяха успели да му повлияят. Той беше най-добре екипиран от пътниците и единствен бе успял да стигне до цивилизацията жив и здрав, а първото нещо, което бе направил, след като в най-близката ферма се погрижили за него, било да нахлузи кънки и да се пързаля весело на близкото езеро.
В същото време другите измръзвали до смърт в пустошта.
След тази случка получил заслужено прозвището Свен Бездушния и вече го наричали само така.
24
Вечерта търсенето на жената от Хусавик още не бе дало резултат, ала въпреки това Сигурдур Оли и Елинборг седнаха в кабинета на Ерлендур, за да обсъдят нещата, преди да се приберат. Детективът отбеляза, че не е изненадан от липсата на напредък, но щом инспекторът го попита дали знае по-добър начин, само поклати мълчаливо глава.
— Имам чувството, че не търсим убиеца на Холберг — сподели Елинборг, обърната към Ерлендур. — Сякаш търсим нещо съвсем различно, само дето не ми е съвсем ясно какво. Ексхумирахме тялото на малко момиче, без да знаем защо. Започнахме да търсим човек, изчезнал преди цяло поколение, който според мен няма никаква връзка със случая. Мисля, че не си задаваме очевидните въпроси: дали убиецът е някой близък на Холберг, или е абсолютно непознат — човек, който е проникнал в апартамента му и е възнамерявал да го обере. Лично за мен това е най-правдоподобната версия. Затова предлагам да се концентрираме върху издирването на такъв човек. Някой наркоман. Младеж с камуфлажно яке. Все още не сме направили нищо по този въпрос.
— Може би е някой, на когото Холберг е плащал за определени услуги — намеси се Сигурдур Оли. — С цялото това порно на компютъра му, не бих се учудил да си е плащал за секс.
Ерлендур изслуша мълчаливо критиката, свел глава. Знаеше, че повечето от нещата, които Елинборг изтъкна, бяха истина. Може би преценката му бе изкривена заради притесненията покрай Ева Линд. Не знаеше къде е тя, нито в какво състояние е, и отгоре на всичко я преследваха хора, които искаха да й навредят, а той не можеше да я защити. Освен това не бе споделил с колегите си онова, което бе научил от патолога.
— Разполагаме с бележка — отбеляза той. — Това, че я намерихме върху тялото, не е просто съвпадение.
Внезапно вратата се отвори и главният съдебен следовател надзърна от коридора.
— Тръгвам си — уведоми ги той. — Исках само да ви кажа, че все още изследваме апарата. Колегите ще ви се обадят веднага щом открият нещо важно.
Той затвори вратата след себе си, без да каже довиждане.
— Може би наистина търсим под вола теле — въздъхна инспекторът. — Може би разрешението е съвсем просто и наистина е бил някой луд. Но според мен историята на убийството е доста по-заплетена, отколкото си даваме сметка. Според мен тук няма нищо просто. Може би обяснението се крие в характера на Холберг и неговите действия в миналото.
Полицаят замълча за момент.
— Как например си обяснявате бележката? — попита след малко. — „Аз съм той“.
— Може да е била от някой „приятел“ — каза Сигурдур Оли, ограждайки с въображаеми кавички последната дума. — Или колега. Честно казано, не знам до къде ще ни докара търсенето на някаква си възрастна жена. Не знам дори как да ги попитам дали са били изнасилени, без да си изпрося шамар.