— Да не би този Елиди да не е лъгал през живота си? — отбеляза Елинборг. — Не иска ли именно това — да ни направи на глупаци? Минавало ли ти е през ума?
— О, я стига! — махна с ръка Ерлендур. — Разследването ни насочи по тази следа. Длъжни сме да проучваме уликите, които намираме, независимо откъде идват. Знам, че исландските убийства не са сложни, но в този случай има нещо, което не пасва, ако го отдавате на съвпадение. Не ми изглежда като безразсъден акт на бруталност.
Телефонът на бюрото на Ерлендур иззвъня. Той вдигна, слуша известно време, после кимна, благодари и затвори. Подозренията му се бяха потвърдили.
— Бяха съдебните — каза, като погледна Елинборг и Сигурдур Оли. — Фотоапаратът на Гретар е бил използван за снимката на гроба на Аудур. Когато са го тествали, са се появили същите драскотини. Сега знаем, че има голяма вероятност Гретар да е направил снимката. Възможно е и някой друг да е използвал апарата, но тази версия ми се струва по-малко вероятна.
— И какво ни подсказва това? — попита Сигурдур Оли, като погледна часовника си. Беше поканил Бергтора на вечеря и възнамеряваше да й се реваншира за нетактичността си на рождения си ден.
— Че Гретар е знаел, че Аудур е дъщеря на Холберг, а този факт е бил известен на малцина. Говори ни още, че Гретар е имал важна причина първо да намери гроба и второ, да го снима. Дали го е направил, защото Холберг го е помолил? Или за да го ядоса? Дали изчезването на Гретар е свързано със снимката? И ако е така, как? Какво е възнамерявал да прави Гретар със снимката? Защо я намерихме скрита в бюрото на Холберг? Що за човек би снимал един детски гроб?
Елинборг и Сигурдур Оли наблюдаваха инспектора, докато задаваше тези въпроси. Те забелязаха как гласът му постепенно преминава в шепот и от един момент нататък вече не говореше на тях, а бе потънал дълбоко в себе си, замислен и отнесен. Тогава сложи ръка върху гърдите си и инстинктивно ги потърка, очевидно без да осъзнава какво прави. Двамата му колеги се спогледаха, но не посмяха да го прекъснат.
— Що за човек би снимал детски гроб? — повтори замислено Ерлендур.
По-късно вечерта възрастният полицай откри човека, който бе изпратил събирачите на дългове при Ева Линд. Получи информация от отдела по наркотиците, в който имаше доста дебело досие за него, и разбра, че мъжът често посещава кръчмата „Наполеон“, която се намираше в центъра. Инспекторът влезе вътре и седна срещу него. Името му беше Еди и изглеждаше на около четиридесет, бузест и плешив. Малкото му останали зъби бяха пожълтели.
— Да не би да очакваше, че Ева ще получи специално отношение, само защото си ченге? — попита Еди, щом полицаят седна на масата му. Изглежда, знаеше кой е Ерлендур, въпреки че не се бяха срещали. Полицаят имаше усещането, че са го очаквали.
— Намери ли я? — попита детективът и се огледа из затъмнената стая — шепа неудачници седяха по масите и се правеха на печени мъжаги с физиономиите и жестовете си. Ето откъде идвало името на кръчмата, помисли си Ерлендур.
— Аз съм неин приятел — каза Еди. — Осигурявам й това, което иска. Понякога ми плаща. Друг път се бави твърде дълго. Момчето с коляното ти изпраща поздрави.
— Той те издаде.
— В днешно време е трудно да намериш лоялни служители — въздъхна Еди, кимвайки към клиентите.
— Колко ти дължи?
— Ева ли? Двеста хиляди. И не само на мен.
— Можем ли да се споразумеем?
— Както желаеш.
Ерлендур извади двайсет хиляди крони, които бе изтеглил от един банкомат на идване, и ги сложи на масата. Еди взе парите, преброи ги внимателно и ги пъхна в джоба си.
— Ще получиш още след около седмица.
— Чудесно.
Плешивият изгледа изпитателно полицая.
— Мислех, че си дошъл да ме сплашиш — каза той.
— Защо? — попита Ерлендур.
— Знам къде е тя — каза Еди, — но няма да успееш да я спасиш.
Ерлендур намери къщата. Беше ходил в подобни дупки и преди — по същите причини. Ева Линд лежеше на един дюшек в бордея, заобиколена от други хора. Някои бяха на нейната възраст, а други — по-възрастни. Вратата беше отворена и единствената пречка беше младеж на не повече от двайсет години, който го посрещна на входа и му препречи пътя с ръце. Полицаят го тръшна в стената и го изхвърли навън. От тавана висеше електрическа крушка. Ерлендур се наведе над дъщеря си и се опита да я събуди. Дишането й беше нормално, но сърцето й биеше учестено. Раздруса я и леко я плесна по бузата. След секунда Ева Линд отвори очи.