— Дядо Ерлендур — промълви тя и очите й отново се затвориха.
Той я вдигна и я изнесе от стаята, като внимаваше да не стъпи върху другите неподвижни тела, които лежаха на пода. Не можеше да различи дали са будни, или спят. Дъщеря му отново отвори очи.
— Тя е тук — прошепна, ала инспекторът не обърна внимание на отнесените й приказки и продължи към колата. Колкото по-бързо я измъкнеше оттам, толкова по-добре. Пусна я за малко на крака, за да отвори вратата, и тя се опря на него.
— Намери ли я? — попита тя.
— Кого да намеря? За какво говориш? — Ерлендур я положи на предната седалка, закопча колана й, седна на шофьорското място и се приготви да потегли.
— С нас ли е? — попита Ева Линд без да отваря очи.
— Кой, по дяволите? — кресна баща й.
— Булката — отвърна тя. — Мацето от Гардабаер. Лежах до нея.
25
Най-накрая телефонът успя да го събуди. Звънът кънтя дълго в главата му, преди да отвори очи и да се огледа наоколо. Бе заспал на фотьойла в хола, а палтото и шапката му лежаха на дивана. В апартамента беше тъмно. Той бавно се изправи и се замисли дали не би могъл да носи същите дрехи още един ден. Не можеше да си спомни кога за последен път се беше преобличал. Погледна в спалнята, преди да вдигне слушалката, и видя, че двете момичета лежат на леглото му, където ги бе оставил предната вечер. Притвори вратата.
— Отпечатъците по фотоапарата съвпадат с тези от снимката — съобщи Сигурдур Оли, след като Ерлендур се обади. Колегата му трябваше да повтори два пъти изречението, докато инспекторът разбере какво му казваше.
— За отпечатъците на Гретар ли говориш?
— Да, за тях.
— Отпечатъците на Холберг също са върху снимката! — възкликна възрастният полицай. — Какво, по дяволите, са кроили тези двамата?
— Утрепи ме, не знам — отговори детективът.
— Моля?
— Нищо. Значи Гретар е направил снимката. Можем да приемем това предположение. Показал я е на Холберг или Холберг я е намерил. Днес пак ще търсим жената от Хусавик, нали? — попита Сигурдур Оли. — Нямаш ли някакви нови следи?
— И да, и не — отвърна Ерлендур.
— Аз съм на път към Графарвогур. Почти свършихме с жените в Рейкявик. Трябва да изпратим някой в Хусавик, когато приключим тук, нали?
— Да — каза колегата му и затвори телефона.
Ева Линд тракаше в кухнята. Телефонът я бе събудил. Все още беше с връхните си дрехи, както и момичето от Гардабаер, за което Ерлендур се бе върнал до бордея. После бе докарал и двете в апартамента си.
Дъщеря му отиде до тоалетната, без да продума и думичка, и той я чу да повръща. Отиде в кухнята и направи силно кафе — единственото решение, което знаеше за подобни случаи — след което седна на кухненската маса и зачака Ева да излезе. Изминаха няколко минути, през които Ерлендур напълни двете чаши с кафе. Накрая дъщеря му се показа. Беше си избърсала лицето. Изглеждаше ужасно, а тялото й беше тъй измършавяло, че едва се държеше на краката си.
— Знаех, че понякога се друса — каза Ева Линд с пресипнал глас, когато седна при баща си, — но се срещнахме съвсем случайно.
— Какво стана с теб?
Тя го погледна.
— Опитвам се — въздъхна, — но е трудно.
— Двама младежи идваха да те търсят. Използваха доста мръсен език. Дадох на някакъв тип, Еди, част от парите, които си му дължала. Той ми каза къде е бордеят.
— Еди е свестен.
— Ще продължиш ли да опитваш?
— Дали да го махна? — Ева Линд бе забила поглед в пода.
— Не знам.
— Толкова се страхувам, че съм му навредила.
— Може би го правиш нарочно.
Тя изгледа ядосано баща си.
— Направо си жалък!
— Аз ли?!
— Да, ти.
— А какво да си мисля? Кажи ми! — извика Ерлендур. — Ще преодолееш ли някога това безкрайно чувство на самосъжаление? Понякога си просто трагична! Толкова добре ли се чувстваш в това обкръжение, че и през ум не ти минава, че заслужаваш нещо по-добро? Какво право имаш да се отнасяш така с живота си? С живота на съществото, което живее в теб? Мислиш, че твоята съдба е най-лошата на света — че никой друг не страда повече от теб. Сега разследвам смъртта на малко момиченце, което не е доживяло дори петата си годинка. Разболяла се е и е умряла. Нещо непознато я е убило. Ковчегът й беше дълъг не повече от метър. Разбираш ли какво ти казвам! Какво право имаш ти да живееш? Кажи ми!