— Неприятна миризма, като в мазе — отвърна инспекторът. — Миризма на влага. Воня. Не мога да я определя точно. Като от коне, може би.
— Не са били коне — отвърна Брием — Прочетох повече за Нордурмири и говорих с един приятел водопроводчик, той ме насочи към друг водопроводчик, а после говорих с трети и четвърти…
— Защо точно с водопроводчици?
— Цялата история е много интересна. Не ми каза за отпечатъците по снимката — в гласа на Марион пролича нотка на обвинение.
— Да — каза Ерлендур. — Още не съм се захванал с тях.
— Чух за Гретар и Холберг. Гретар е знаел, че момичето е било дъщеря на Холберг. Може би е знаел и нещо повече.
Инспекторът се замисли.
— Какво намекваш?
— Знаеш ли кое е най-типичното за Нордурмири? — попита Брием.
— Не — отвърна Ерлендур; беше му трудно да проследи мисълта на Марион.
— Толкова е очевидно, че навремето съм го подминал.
— И какво е то?
Бившият полицай замълча за момент, сякаш за да придаде допълнителна тежест на думите си.
— Нордурмири означава „северно блато“.
— Да, знам, но какво общо има това?
— Къщите са построени върху блатиста почва.
26
Сигурдур Оли бе изненадан — жената, която му отвори, знаеше защо е дошъл, още преди да й обясни. Стоеше пред поредната врата, но този път на триетажен блок в Графарвогур. Едва се бе представил и обяснил наполовина повода за посещението си, когато жената го покани вътре и добави, че го е очаквала.
Беше рано сутринта. Навън пръскаше ситен дъжд и есенен мрак бе покрил града, сякаш за да заличи всяко съмнение, че съвсем скоро ще дойде зимата и ще стане по-мрачно и студено. По радиото определиха периода като най-дъждовния от десетилетия насам.
Жената предложи да вземе палтото му. Той й го подаде и тя го окачи в гардероба. Мъж на нейната възраст излезе от кухнята и поздрави госта, подавайки му ръка. Двамата съпрузи бяха на около седемдесет и носеха анцузи и бели чорапи, сякаш се готвеха да излязат, за да потичат. Детективът бе прекъснал сутрешното им кафе.
Апартаментът беше много малък, но уютно обзаведен — имаше малка баня, кухничка, хол и просторна спалня. Вътре бе ужасно горещо. Сигурдур Оли прие да изпие чаша кафе и помоли за малко вода. Гърлото му бе пресъхнало още щом прекрачи прага. Тримата си размениха няколко думи за времето, но накрая полицаят изгуби търпение.
— Имам чувството, че сте ме очаквали — каза той, отпивайки от кафето си. Беше воднисто и ужасно на вкус.
— Е, никой не говори за нищо друго, освен за бедната женица, която издирвате — отговори съпругата.
Сигурдур Оли я изгледа многозначително.
— Имам предвид жителите на Хусавик — поясни жената, сякаш не смяташе за нужно да обяснява нещо толкова очевидно. — Откакто започнахте да я издирвате, обсъждаме само това. Имаме голям клуб на хората от Хусавик тук, в града. Всички знаят, че търсите жената.
— Значи клюката се е разнесла из целия град? — попита детективът. Тази новина никак не го зарадва.
— Три мои приятелки от севера, които сега живеят тук, ми се обадиха снощи и тази сутрин. Обадиха ми се и от Хусавик. Всички искат да разберат повече.
— И стигнахте ли до някакво заключение?
— Не — рече домакинята и погледна мъжа си. — Какво точно й е сторил този мъж?
Жената изобщо не се опита да скрие любопитството си. Сигурдур Оли бе възмутен от нахалните й въпроси и инстинктивно се постара да подбира думите си.
— Става дума за акт на насилие — отговори той. — Търсим жертвата, но навярно вече знаете това.
— О, да! Но защо? Какво й е направил? И защо я търсите сега? Аз мисля… всъщност ние мислим — каза тя и погледна съпруга си, който следеше безмълвно разговора, — че е доста странно полицията да се интересува от подобен случай след толкова много години. Чух, че била изнасилена. Така ли е?
— За съжаление не мога да разкрия подробности около разследването — отвърна детективът. — А и едва ли бих ви казал. Не бива да вдигате толкова много шум. Можете ли да ми кажете нещо, което би било от полза?
Двойката се спогледа.
— Смятате, че вдигаме прекалено много шум, така ли? — възкликна жената. — Аз не смятам, че вдигаме прекалено много шум. Мислиш ли, че вдигаме прекалено много шум, Ейви? — Тя погледна мъжа си, който изглежда не знаеше какво да каже.