— Отговори ми! — скара му се тя и това веднага развърза устата му.
— Не, не бих казал — задърдори съпругът. — Не е правилно някой да твърди подобно нещо…
В този момент мобилният телефон на Сигурдур Оли иззвъня. Младият детектив не го държеше из джобовете си както Ерлендур, а го носеше в елегантно калъфче, закачено на колана на прилепналия му панталон. Той помоли семейството да го извини, изправи се и отговори на обаждането. Беше Ерлендур.
— Можеш ли да дойдеш в апартамента на Холберг? — попита той.
— Какво става?
— Ще копаем по-надълбоко — отвърна възрастният полицай и затвори телефона.
Когато Сигурдур Оли пристигна в Нордурмири, Ерлендур и Елинборг вече бяха на мястото. Инспекторът стоеше на вратата на мазето и пушеше цигара, а полицайката беше вътре в апартамента. Доколкото детективът успя да види, колежката му се правеше на хрътка и душеше из апартамента, сякаш търсеше точно определена миризма. Сигурдур Оли погледна към Ерлендур, който сви рамене, хвърли цигарата си в градината и двамата заедно влязоха вътре.
— На какво ти мирише тук? — обърна се инспекторът към по-младия си колега и последният започна да души въздуха също като Елинборг. Единствено Ерлендур не се включи в акцията, понеже имаше закърняло обоняние след дългите години интензивно пушене.
— Когато за пръв път влязох в апартамента — започна колежката им, — си помислих, че мирише така, сякаш в сградата или в апартамента живеят коне. Напомняше ми конска миризма — миризма на обувки за езда, на седла. На конски изпражнения. С една дума, на конюшня. Беше същата миризма като в първия апартамент, който аз и съпругът ми купихме. Но и там виновниците не бяха любители на коне. Беше смесица от мръсотия и увеличаваща се влага. Радиаторите бяха капали по килима и паркета с години, без някой да ги поправи. Бяхме превърнали втората баня в друго помещение, но водопроводчиците си бяха свършили много лошо работата — просто бяха запушили дупката със слама, изливайки тънък слой бетон отгоре. Затова от ремонтираното място винаги миришеше на канал.
— Което значи какво? — попита Ерлендур.
— Миризмата тук е същата и даже е по-силна. На избила влага, мръсотия и канални плъхове.
— Имах среща с Марион Брием — каза инспекторът, несигурен дали бяха чували това име. Както винаги, Марион е проучил основно Нордурмири и е достигнал до заключението, че наличието на блатиста почва тук е доста важно обстоятелство.
Елинборг и Сигурдур Оли се спогледаха.
— Навремето Нордурмири е било самостоятелно селище в средата на Рейкявик — продължи Ерлендур. — Къщите са построени през войната или непосредствено след нея. Исландия станала република и кръстили улиците на герои от преданията — Гунарсбраут, Скегягата и така нататък. Обществото на Нордурмири било много пъстро — от заможни хора, дори богаташи, до такива без пукната пара, които живеели под наем в евтини сутеренни жилища като това. Доста хора от старото поколение, като Холберг, живеят в Нордурмири, въпреки че по-голямата част от тях са доста по-цивилизовани от него, и повечето обитават точно такива апартаменти.
Инспекторът замълча за момент.
— Този вид сутеренни жилища са много характерни за Нордурмири. Първоначално в мазетата е нямало апартаменти, ала собствениците им са ги преустроили, направили са кухни и стаи и са ги превърнали в място за живеене. Преди това тези мазета са служели като места, където се е вършела работата за самостоятелните жилища, както ги нарече Марион. Разбирате ли за какво говоря?
Двамата поклатиха глави.
— Вярно, вие сте твърде млади — нарочно каза инспекторът, знаейки, че това ще ги подразни. — В мазетата като това са живеели прислужничките в домовете на богаташите. Тук са били стаите им. Имало е също и перално помещение, стая за приготвяне на саздърма и готвене, килери, бани, неща от този род…
— Сигурно е приятно да живееш в тресавище — саркастично отбеляза Сигурдур Оли.
— Ще ни кажеш ли нещо важно, или не? — попита Елинборг.
— Основите под тези мазета… — продължи Ерлендур.
— Това ще е нещо ново — подметна детективът на колежката си.
— … са точно от този тип — продължи инспекторът, без да позволи остроумията на Сигурдур Оли да прекъснат мисълта му. — Ако говорите с някой водопроводчик, както е направил Марион Брием…
— Откъде се взе изобщо този Марион Брием? — попита детективът.