— … ще ви каже, че водопроводчиците са викани често в Нордурмири, за да оправят проблеми, които може да са се появили години, дори десетилетия след като къщите са били построени на мочурливата почва. Такива проблеми не възникват навсякъде, но на някои места могат да се видят отвън на къщите. Много от сградите са с каменисто покритие и там, където камъните свършват, може да се види голата стена на къщата над земното ниво. Ивица, дълга трийсетина или шейсетина сантиметра. Важното е, че земните пластове под къщите се свличат надолу.
Ерлендур забеляза, че колегите му бяха спрели да се смеят.
— В бизнеса с недвижими имоти това се нарича скрит дефект и подобни проблеми са трудни за разрешаване. Когато къщите потъват надолу, тежестта им притиска тръбите на канализацията и те се пукват под пода. Без да разбереш, основите ти започват да се пълнят с нечистотиите от тоалетната. Може да не го разбереш с години, защото бетонът спира миризмата. Но се образува мухъл, тъй като в повечето стари къщи отводнителният канал за топлата вода е свързан с канализационната тръба и когато топлата вода протече долу, парата се издига над повърхността. Така се деформира и паркетът.
Инспекторът забеляза, че вече бе успял да прикове цялото им внимание.
— И Марион ти е казал всичко това? — попита Сигурдур Оли.
— За да се разреши проблемът, трябва да се разбие пода и да се стигне до основите, за да се поправи спуканата тръба — продължи Ерлендур. — Водопроводчиците казали на Марион, че понякога, когато пробиват пода, отдолу намират кухини. Основната плоча е доста тънка на места и отдолу има въздух. Земните пластове потъват с по половин, а понякога и с цял метър заради мочурливата почва.
Сигурдур Оли и Елинборг се спогледаха.
— Значи и тук има кухина под пода? — попита полицайката, потропвайки с крак по подовата настилка.
Инспекторът се усмихна.
— Марион успя да намери водопроводчика, който е идвал в къщата в годината на националния фестивал. Всички помним тази година и водопроводчикът си спомня ясно, че е идвал тук заради влага, избила по пода.
— Какво се опитваш да ни кажеш? — попита детективът.
— Водопроводчикът пробил пода. Основната плоча тук не е много дебела и на много места отдолу е кухо. Човекът си спомня добре посещението, защото бил шокиран от обстоятелството, че Холберг не му позволил да довърши работата си.
— Как така?
— Водопроводчикът пробил пода и поправил тръбата, но след това Холберг го изхвърлил и му казал, че ще довърши сам. И го направил.
Възцари се мълчание, нарушено от възклицанието на Сигурдур Оли:
— Ах, този Марион Брием!
Той продължи да повтаря името отново и отново, опитвайки се да си го спомни. Ерлендур беше прав. Бе прекадено млад, за да помни Марион от годините му в службата. Повтаряше името, сякаш беше някаква загадка, след което изведнъж спря, замисли се и попита:
— Я почакай! Кой е този Марион Брием? Що за име е това? Това жена ли е, или мъж? — Сигурдур Оли отправи въпросителен поглед към инспектора.
— Понякога и аз се чудя — отвърна възрастният полицай и извади мобилния си телефон.
27
Следователите започнаха с махането на подовата настилка във всички помещения, включително в банята и килера. Отне им цял ден, за да получат необходимото разрешение за операцията. Ерлендур разговаря надълго и нашироко с полицейския комисар, който се съгласи, макар и неохотно, че имат достатъчно основания да разбият пода в апартамента на Холберг. Процедурата бе ускорена заради извършеното убийство в сградата.
Инспекторът представи разкопаването като тясно свързано с търсенето на убиеца на Холберг и загатна, че Гретар може да е още жив и да е предполагаемият убиец. Полицията щяла да има двойна полза от разкопаването. Ако подозренията на Марион Брием били верни, щели да изключат Гретар като заподозрян и да разрешат загадката за човек, изчезнал преди повече от половин век.
Те поръчаха най-големия възможен размер ван, в който да натоварят цялата покъщнина на Холберг без вградените уреди и тяхното съдържание. Беше започнало да се стъмва, когато ванът паркира на заден ход пред входа на сградата, а скоро след това отпред спря и трактор с пневматична сонда. На мястото се събра екип от съдебни експерти и дойдоха още детективи. Обитателите на кооперацията не се виждаха никъде.
През целия ден, както и през предишните дни беше валяло, ала сега дъждецът бе сравнително ситен. Капките се стичаха по лицето на Ерлендур, който бе килнал глава на една страна, а от устата му стърчеше цигара. Сигурдур Оли и Елинборг стояха редом с него. Пред къщата се бе събрала цяла тълпа, която сякаш се страхуваше да пристъпи по-близо — репортери, телевизионни оператори и вестникарски фотографи — а кварталът гъмжеше от коли с всякакви размери и емблеми на вестници и телевизионни компании. Бяха толкова много, че Ерлендур, който беше забранил всякакви контакти с медиите, се чудеше дали да не ги изгони оттук.