Скоро апартаментът на Холберг бе опразнен, а големият ван остана в предния двор, докато решат какво да правят с вещите. Накрая Ерлендур нареди да бъдат изпратени в полицейския склад. Детективът гледаше как изнасят балатума и килимите от апартамента и ги товарят в автомобила, а после той се изгуби по улицата.
Главният съдебен следовател се здрависа с Ерлендур. Беше на около петдесет и се казваше Рагнар. Имаше доста едра фигура, а черната му рошава коса стърчеше във всички посоки. Бе следвал във Великобритания, четеше само британски трилъри и беше заклет привърженик на английските детективски сериали.
— В каква каша си ни забъркал пак? — попита той, поглеждайки към медийните екипи. В гласа му се долавяха хумористични нотки. Беше въодушевен от това, че разкопаваха пода, за да търсят труп.
— Какво е положението? — попита инспекторът.
— Над всички подове има дебел слой от някаква корабна боя — отговори Рагнар. — Невъзможно е да се каже дали са намазани допълнително. Няма бетон, поставен по различно време, или нещо, което да е било поправяно. Удряхме по пода с чукове, но кухини има на много места. Дали е заради свличане или нещо друго, не знам. Самият бетон на сградата е дебел и качествен. Нищо общо с алкалните боклуци. По пода обаче има много влажни петна. Онзи водопроводчик, с когото сте разговаряли, не може ли да ни помогне?
— Той е в старчески дом в Акурейри и заяви, че никога вече няма да се върне на юг. Поне ни даде доста точно описание на мястото, където е отворил пода.
— Сега инсталираме камера в канализационната тръба. Ще погледнем как е водопроводът и ще се опитаме да намерим поправеното място.
— Ще ви потрябва ли тази голяма сонда? — попита Ерлендур и кимна към трактора.
— Още не мога да кажа. Имаме по-малки електрически бормашини, но те няма да разбият прогизналите участъци. Имаме и по-малки пневматични, и ако попаднем на дупка, можем да пробием основата и да спуснем камера като тези, които използват, за да поправят канализационните тръби.
— Да се надяваме, че малките ще свършат работа. Не е нужно да сриваме цялата къща.
— Тази дупка и без това вони — каза главният следовател и двамата тръгнаха към мазето.
Трима следователи, облечени с бели хартиени престилки и въоръжени с гумени ръкавици и чукове, се разхождаха из апартамента и удряха по каменния под. Отбелязваха местата, които им се струваха кухи, със сини маркери.
— Според топографската служба мазето е преустроено в апартамент през петдесет и девета — обясни Ерлендур. — Холберг го е купил през шейсет и втора и вероятно се е нанесъл веднага. Оттогава само той е живял в него.
Един от следователите дойде при тях и поздрави инспектора. Носеше папка с чертежите на сградата — по един за всеки етаж.
— Тоалетните са в средата на всеки етаж. Тръбите на канализацията се спускат надолу през етажите и свършват в основите, където е тоалетната на сутерена. Тя вече е била обособена, преди мястото да се преустрои, и изглежда, че апартаментът е построен спрямо нейното разположение. Тоалетната е свързана с отводнителните тръби в банята, откъдето тръбата продължава на изток през част от хола, минава под спалнята и излиза навън на улицата.
— Разследването не е ограничено до тръбата за канала — изтъкна главният следовател.
— Не, но поставихме камера в тръбата, която излиза на улицата. Току-що ми казаха, че е спукана на мястото, където минава под спалнята, и смятаме да погледнем първо там. Там някъде е бил отворен и подът, доколкото разбрах… Нали?
Рагнар му кимна и погледна към Ерлендур, който само повдигна рамене, сякаш това, което следователите правеха, не му влизаше в работата.
— Спукването, обаче, не би могло да е старо — каза главният следовател. — Миризмата идва точно оттам. Казваш, че мъжът е бил заровен в основите преди повече от двайсет и пет години, така ли?