— Поне тогава е изчезнал — отвърна инспекторът.
Думите им се изгубиха в глухите удари, които отекнаха между голите стени. Съдебният експерт извади тапи за уши от черна чантичка с размерите на малък куфар и си ги сложи, след което вдигна една от малките електрически бормашини и я включи. Натисна копчето няколко пъти, за да я изпробва, и започна да пробива пода. Шумът бе оглушителен и останалите следователи също си сложиха тапи за уши. Ставаше твърде бавно. Твърдият бетон едва се забели. Експертът поклати глава и спря.
— Трябва да пуснем в действие трактора — отбеляза той. Цялото му лице бе покрито от ситен прашец. — И донесете пневматичната. Ще ни трябват и маски. Чия изобщо беше тази брилянтна идея? — изсумтя ядосано той и се изплю на пода.
— Холберг едва ли е разполагал с пневматична бормашина, за да пробие пода — отбеляза след малко Рагнар.
— Не се е наложило — отвърна Ерлендур. — Водопроводчикът е пробил дупката вместо него.
— И смяташ, че го е пуснал направо долу ли?
— Ще разберем. Може би му се е наложило да направи нещо допълнително за основите. А може и всичко това да се окаже едно недоразумение.
Инспекторът излезе на чист въздух. Сигурдур Оли и Елинборг седяха в колата и ядяха сандвичите, които детективът беше купил от най-близкия павилион. Хотдогът на Ерлендур го чакаше на таблото. Той го изгълта лакомо.
— Ако намерим тялото на Гретар тук, това с какво ще ни помогне? — попита полицайката и инспекторът си избърса устата.
— Ще ми се да имах отговор на този въпрос — отвърна той замислено.
В този момент началникът на отдела почука силно на прозореца, отвори вратата и помоли Ерлендур да дойде за малко с него. Сигурдур Оли и Елинборг също излязоха от колата. Началникът се казваше Хролфур и този ден бе излязъл в отпуск по болест, но изглеждаше здрав като бик. Беше изключително дебел и дрехите, които носеше, не му помагаха да го прикрие. Вял и летаргичен, той рядко имаше принос в разследванията и всяка година излизаше в болнични, които продължаваха със седмици.
— Защо не съм уведомен за тези операции? — попита той, видимо ядосан.
— Защото бяхте болен — отговори му Ерлендур.
— Глупости! — изсумтя Хролфур. — Не си мисли, че можеш да ръководиш отдела както си искаш! Аз съм ти началник. Трябва да говориш първо с мен, преди да пуснеш глупавите си хрумвания в действие.
— Но аз мислех, че сте болен! — повтори инспекторът, като се престори на учуден.
— И как изобщо ти мина през ума да заблудиш полицейския комисар? — изсъска шефът му. — Как ти хрумна, че под пода има труп? Не разполагаш с никакви доказателства. Абсолютно нищо, освен някакви глупости за основи и някаква си миризма. Да не си се побъркал?
Сигурдур Оли се приближи колебливо към тях.
— Търси те една жена и мисля, че е важно, Ерлендур — каза му той, подавайки му телефона, който инспекторът бе оставил в колата. — Казва, че разговорът е личен, и е много развълнувана.
Хролфур се обърна към детектива и му нареди да се разкара и да ги остави насаме.
Ала Сигурдур Оли не си тръгна.
— Трябва да говориш с нея, Ерлендур, и то веднага! — настоя той.
— Какво означава това? Държите се, все едно не забелязвате присъствието ми! — извика Хролфур и тропна с крак. — Това е някаква шибана конспирация! Ерлендур, ако започнем да разкопаваме основите на къщите на хората, само защото миришат, след това ще трябва да си търсим нова работа. Та това е просто абсурдно! Нелепо е!
— Тази абсурдна идея хрумна на Марион Брием — заяви инспекторът също толкова спокойно, колкото и преди малко — и реших, че си заслужава да я проверим. Полицейският комисар се съгласи с мен. Извинете, че не се свързах с вас, но се радвам да ви видя отново на крака. Трябва да отбележа, Хролфур, че изглеждате забележително жизнен. Моля да ме извините.
Ерлендур заобиколи началника си, който гледаше объркано към него и Сигурдур Оли, сякаш искаше да каже нещо, но очевидно не знаеше какво.
— Сетих се нещо — плесна се по челото инспекторът. — Трябваше да го направя още много отдавна…
— Какво? — попита детективът.
— Обади се в пристанището и фара и разбери дали Холберг е бил в Хусавик или околностите му в началото на шейсетте.
— Добре. А сега говори с жената.
— Коя е тя? — попита Ерлендур и взе апарата.
— Свързали са я с мобилния ти телефон. Потърсила те е в службата. Казали са й, че си зает, но тя е настоявала да се свърже с теб.