— Не знам как е станало. Просто се случи.
— И искаш да се откажеш от наркотиците, така ли?
— Вече не. Не мога. Сега знаеш всичко. Абсолютно всичко! Дължиш ми десетте хиляди!
— За да надрусаш и бебето си ли?
— Не е бебе, глупако. Само една песъчинка е. Не мога да се откажа точно сега. Утре ще се откажа. Обещавам! Но не точно сега! Две хиляди! Хайде, какво са за теб?
Ерлендур отново се приближи до нея.
— Но се опитваш. Искаш да ги откажеш. Ще ти помогна.
— Не мога! — извика Ева Линд.
Пот изби по лицето й и тя се опита да прикрие, че цялата трепереше.
— Затова дойде тук — каза инспекторът. — Можеше да отидеш някъде другаде, за да намериш пари. Така правеше досега. Но дойде при мен, защото искаш…
— Стига с тези глупости! Дойдох, защото мама ме помоли и защото имаш пари, заради нищо друго. Ако не ми дадеш парите, ще си ги набавя по друг начин. Не е проблем. Има достатъчно старчета като теб, които са готови да ми платят.
Ерлендур не й позволи да го извади от равновесие.
— Била ли си бременна преди?
— Не — отвърна Ева Линд и погледна встрани.
— Кой е бащата?
Девойката се вцепени и изгледа баща си с широко отворени очи.
— Ей! — кресна тя. — Да ти приличам на току-що излязла от младоженски апартамент?
И преди баща й да успее да стори нещо, тя го бутна назад, излетя от апартамента, хукна по стълбите и излезе на улицата, където изчезна в студения есенен дъжд.
Ерлендур затвори бавно вратата след нея, чудейки се дали беше използвал подходящ подход. Сякаш не можеха да разговарят, без да се карат и да си крещят, а му бе дошло до гуша от това.
Вече нямаше никакъв апетит, ето защо просто седна на фотьойла и се взря замислено в пространството. Притесняваше се до какво можеше да прибегне дъщеря му. Накрая взе книгата, която четеше, от масичката до фотьойла. Беше една от любимите му поредици за изпитания и премеждия в дивата пустош.
Продължи да чете оттам, докъдето беше стигнал — история, наречена „Изгубените животи в Мосфелшайди“ — и скоро стигна до мястото, където в една ужасна снежна буря млади мъже измръзват до смърт.
3
Дъждът се изля върху Ерлендур и Сигурдур Оли веднага щом излязоха от колата. Те бързо изкачиха стълбите пред жилищния блок на улица „Стигахлид“ и позвъниха на звънеца. Смятаха да изчакат в колата, докато дъждът спре, но инспекторът не издържа и изхвърча навън. За да не остане по-назад, детективът го последва. Подгизнаха на мига. Дъждовните капки, които се стичаха от косата на Сигурдур Оли, влязоха във врата му и той погледна накриво Ерлендур, докато чакаха да им отворят.
На специална среща тази сутрин полицаите, на които бе възложено разследването, обсъдиха различните възможности. Едната от версиите беше, че в убийството на Холберг липсва мотив и нападателят вероятно е обикалял квартала от доста време, може би дори дни наред — тоест става въпрос за крадец, търсещ жилище, в което да проникне. Почукал е на вратата на Холберг, за да разбере дали вътре има някой, а щом собственикът му отворил, се паникьосал. Бележката, която оставил, имала за цел единствено да подведе полицията. На пръв поглед тя не означавала нищо.
В същия ден, в който Холберг бе убит, живеещите в жилищен блок на улица „Стигахлид“ съобщиха, че две възрастни жени, близначки, са били нападнати от млад мъж с камуфлажно яке. Някой го пуснал в сградата и той почукал на вратата на жилището им. Когато отворили, младежът нахлул вътре, затворил вратата зад гърба си и поискал пари. Те отказали да му дадат и той ударил едната от тях в лицето с юмрук, а другата бутнал на земята и започнал да я рита. Накрая си тръгнал.
Един глас отговори на домофона и Сигурдур Оли се представи. Вратата се отвори и двамата детективи влязоха в сградата. В коридора беше сумрачно и миришеше лошо. Когато стигнаха до горния етаж, отпред ги чакаше една от жените.
— Хванахте ли го? — попита тя.
— За съжаление, не — поклати глава детективът, — но бихме искали да поговорим с вас за…
— Хванали ли са го? — обади се друг глас от апартамента и пред тях се появи пълно копие на първата жена.
Сестрите бяха на около седемдесет; и двете бяха облечени с черни поли и червени пуловери. Имаха едри, набити фигури, кръглите им лица се обрамчваха от къси, обемни прически, а в погледите им се четеше очакване.
— Все още не сме — каза Ерлендур.
— Горкият… беше клет бедняк — въздъхна първата сестра, чието име бе Фьола.