Инспекторът я погледна и разбра, че наистина го вярва. Знаеше, че напоследък бе подложена на огромно напрежение.
— Това е невъзможно, Елин. Холберг е мъртъв. Видях го в моргата. — Той замълча за момент, а после добави: — Видях сърцето му.
Сестрата на Колбрун го погледна.
— Мислиш ме за луда, нали? Мислиш, че си измислям всичко това. Че това е начин да привлека внимание, защото…
— Холберг е мъртъв — прекъсна я Ерлендур. — Какво да мисля?
— Тогава е бил неговият двойник.
— Опиши ми този мъж с повече подробности.
Елин стана, отиде до прозореца в хола и посочи към дъжда.
— Стоеше там, на алеята, която минава между къщите и стига до улицата. Стоеше абсолютно неподвижно и гледаше вътре в къщата. Не знам дали ме е видял. Опитах се да се скрия от него. Четях в хола, когато започна да се стъмва, и станах, за да светна лампата, когато случайно погледнах през прозореца. Не носеше нито шапка, нито чадър — сякаш изобщо не забелязваше, че вали. И въпреки че стоеше там, изглеждаше така, сякаш се намира на километри оттук.
Елин се замисли за момент.
— Косата му беше черна и изглеждаше на около четиридесет. Среден на ръст.
— Елин — опита се да я убеди Ерлендур, — навън е тъмно, вали дъжд. Алеята не е осветена. Ти носиш очила. И въпреки това твърдиш, че…
— Тогава едва беше започнало да се стъмва, а и не се затичах веднага към телефона. Разгледах го добре оттук и от прозореца на кухнята. Отне ми известно време, докато го разпозная. Пътеката не е осветена, но по улицата има голямо движение и всеки път, когато минаваше кола, го осветяваше така, че можех ясно да видя лицето му.
— Откъде си толкова сигурна?
— Беше Холберг като млад — каза Елин. — Не онзи старчок от снимките във вестниците.
— Виждала ли си Холберг като млад?
— Да. Веднъж неочаквано повикаха Колбрун в Криминалната служба. Казаха й, че трябвало да разясни част от показанията си. Долна лъжа. Някой си Марион Брием водеше разследването. Що за име е това изобщо — Марион Брием? Сестра ми трябваше да отиде в Рейкявик. Помоли ме да я придружа и аз го направих. Имаше уговорка за сутринта. Отидохме там и се срещнахме с този Марион Брием, който ни въведе в една стая. Стояхме там известно време, когато вратата внезапно се отвори и Холберг влезе. Този Марион стоеше зад него до вратата.
Елин замълча.
— И какво се случи? — попита Ерлендур.
— Сестра ми получи нервен срив. Холберг се хилеше, започна да движи езика си по неприличен начин и Колбрун ме сграбчи така, сякаш се задушаваше. Задъхваше се. Холберг започна да се смее и сестра ми припадна. Очите й се обърнаха, от устата й започна да излиза пяна и се свлече на пода. Марион изтика Холберг навън, но аз успях да видя този звяр за пръв и последен път и никога няма да забравя гнусната му физиономия.
— И тази вечер видя същото лице пред прозореца си?
Елин кимна с глава.
— Бях шокирана, признавам си, и въпреки че няма как да е самият Холберг, мъжът изглеждаше точно като него.
Инспекторът се замисли дали да сподели подозренията си с жената. Прецени добре какво можеше да й разкрие и дали това, което щеше да й каже, щеше да почива на реална основа. Двамата стояха безмълвни, докато той премисляше думите си. Беше късно вечерта и мислите му се насочиха към Ева Линд. Болката в гърдите му се появи отново и той ги натисна леко с ръка, сякаш това щеше да я накара да изчезне.
— Добре ли си? — попита Елин.
— В последно време работим върху нещо, но няма как да съм сигурен, че имаме реални основания — въздъхна Ерлендур. — Случилото се тук обаче подкрепя изцяло тази теория. Ако Холберг е имал и друга жертва, ако е изнасилил и друга жена, има вероятност тя също да е родила дете от него. Бележката, която намерихме върху тялото на Холберг, ме наведе на тази мисъл. Възможно е да е имал син. Ако изнасилването се е случило преди шейсет и четвърта година, сега този син би бил на около четиридесет. И може би точно той е стоял пред къщата ти тази вечер.
Елин го изгледа смаяно.
— Синът на Холберг? Възможно ли е?
— Ти каза, че е бил негов двойник, нали?
— Да, но…
— Прехвърлям случая в ума си. Някъде в него има липсващо парче и този мъж би го допълнил.
— Но защо? Какво е правел тук?
— Не мислиш ли, че е очевидно?
— Кое е очевидно?
— Ти си лелята на сестра му — отвърна детективът и видя как изражението на Елин бавно се променя, докато накрая разбра думите му.