— Аудур му е била сестра — каза накрая тя. — Но откъде може да знае за мен? Откъде е узнал къде живея? Как е свързал Холберг с мен? Във вестниците нямаше нищо за миналото му, нищо за изнасилванията, нито пък че е имал дъщеря… Никой не знаеше за Аудур. Откъде този мъж е разбрал коя съм?
— Вероятно ще узнаем, когато го открием.
— Смяташ ли, че той е убиецът на Холберг?
— Питаш дали е убил собствения си баща… — каза Ерлендур.
Елин се замисли.
— Боже мой! — възкликна тя.
— Не знам — отговори той. — Ако пак го видиш пред дома си, се свържи с мен.
Жената отиде до прозореца и погледна към алеята, сякаш очакваше да го види отново там.
— Знам, че звучах като истеричка, когато ти се обадих и казах, че Холберг е тук, но за момент си помислих, че може да е той. Беше ужасен шок да го видя. Обаче не се почувствах уплашена. Бях по-скоро ядосана. В този мъж имаше нещо… в начина, по който стоеше, по който бе навел главата си… излъчваше някаква тъга. Тогава си казах, че не се чувства добре. Дали е поддържал връзка с баща си? Знаеш ли?
— Не знам дали изобщо съществува — отвърна Ерлендур. — Това, което си видяла обаче, подкрепя теорията. Нямаме следи към него. В апартамента на Холберг нямаше негови снимки, ако това имаш предвид. Но някой се е обаждал на Холберг малко преди да бъде убит и той е бил притеснен от тези обаждания. Това е всичко, което знаем.
Инспекторът извади мобилния си телефон и помоли Елин да го извини за момент.
— Как можа да ни забъркаш в тази гадост? — изкрещя Сигурдур Оли, без съмнение ядосан. — Спукаха тръбата с лайна, а в нея гъмжи от буболечки, милиони малки гадинки под този отвратителен просмукан с фекалии под. Ужасно е. Къде, по дяволите, си ти?
— В Кефлавик. Някаква следа от Гретар?
— Не, няма никаква следа от шибания Гретар — отвърна сопнато детективът и затвори телефона.
— Има още нещо, инспекторе — каза сестрата на Колбрун. — Току-що го осъзнах, щом каза, че той е свързан с Аудур. Сега разбирам, че съм била права. Тогава не го разбирах, но имаше и нещо друго — нещо, което си мислех, че никога вече няма да видя. Лице от миналото, което никога няма да забравя.
— Чие лице? — попита Ерлендур.
— Ето защо не се изплаших от него. Просто в началото не си дадох сметка за това. Напомняше ми на Аудур. Имаше нещо в него, което ми напомни за Аудур.
29
Сигурдур Оли прибра мобилния си телефон в калъфа и се върна в къщата. Беше в апартамента с още няколко полицаи, когато пневматичната бормашина проби основната плоча и оттам се разнесе такава воня, че направо му прилоша. Всички, които се намираха вътре, се втурнаха вкупом към вратата; детективът имаше чувството, че ще повърне, преди да успее да излезе на чист въздух. Когато се върнаха, вече носеха очила и маски, но ужасната миризма проникваше дори през тях.
Операторът на бормашината разшири дупката в тръбата за канала. Стана лесно, след като веднъж вече бе пробил пода. Сигурдур Оли се страхуваше да си представи откога ли тръбата бе в това състояние… Изглеждаше така, сякаш отпадъците се бяха събрали на огромна купчина под пода. От дупката се издигаха зловонни изпарения и когато светна с фенерче към гнилостта, детективът видя, че земята се бе свлякла на половин метър под основната плоча.
Мръсотията приличаше на дебел черен дънер, в който гъмжаха хиляди черни буболечки. По едно бреме лъчът на фенерчето попадна върху друго създание и Сигурдур Оли отскочи стреснато назад.
— Внимавайте! — извика той и бързо излезе от мазето. — Под онази гадост има и плъхове! Покрийте дупката и се обадете на службата за борба с вредителите. Да спрем дотук. Преустановяваме всичко!
Никой не възрази. Един от следователите покри с платнище дупката на пода и мазето се опразни на секундата. Щом излезе навън, Сигурдур Оли махна маската си и жадно вдиша свежия въздух. Всички последваха примера му.
На връщане от Кефлавик Ерлендур чу за напредъка в разследването в Нордурмири. Бе повикан човек от службата за борба с вредителите, но полицията нямаше да предприеме нищо до следващата сутрин, когато всичко, живеещо в основите, щеше да бъде унищожено. Сигурдур Оли се бе прибрал вкъщи и тъкмо си бе взел душ, когато инспекторът му се обади, за да го попита за последните новини. Елинборг също се бе прибрала. Пред апартамента на Холберг бе поставен пост, докато специалистът по обезпаразитяването си вършеше работата. Две полицейски коли останаха през цялата нощ пред къщата.