— Може би го е измъчвал, за да си признае — каза Елинборг.
— Първо, още не знаем със сигурност дали този мъж съществува — отвърна Ерлендур. — Елин е била много разстроена, когато го е видяла. Дори да приемем, че съществува, нямаме представа дали той е убил Холберг. Нито дали изобщо е знаел за съществуването на баща си, като се има предвид това, че е бил роден след изнасилване. Елиди каза, че е имало и друга жена преди Колбрун, към която Холберг се е отнесъл по същия начин или даже по-лошо. Ако е забременяла, съмнявам се, че е искала да спомене името на бащата. Все пак не се е оплакала в полицията за случилото се и нямаме сведения за други изнасилвания на Холберг в архивите. Налага се да намерим жената, ако тя изобщо съществува…
— И разбиваме основите на къща, за да търсим човек, който вероятно няма нищо общо със случая — подхвърли детективът.
— Може би Гретар не лежи под тези основи — каза Елинборг.
— Какво имаш предвид? — попита инспекторът.
— Да не искаш да кажеш, че още е жив? — предположи Сигурдур Оли.
— Доколкото мога да предположа, той е знаел всичко за Холберг — започна полицайката. — Знаел е за дъщерята, защото в противен случай нямаше да снима гроба й. Определено е знаел как се е появила на бял свят. Ако Холберг е имал и друго дете — син — той би трябвало да е знаел и за него.
Колегите й я гледаха с интерес.
— Може би Гретар е все още сред нас — продължи тя — и поддържа връзка със сина. Според мен това обяснява откъде синът знае за Елин и Аудур.
— Но Гретар е изчезнал преди цели двайсет и пет години и оттогава никой не е чувал нищо за него — изтъкна Сигурдур Оли.
— Това, че е изчезнал, не означава, че е мъртъв — отвърна Елинборг.
— И… — започна инспекторът, но колежката му го прекъсна.
— Според мен не трябва да го изключваме напълно. Защо не разгледаме възможността Гретар да е още жив? Не сме намерили тяло. Може да е напуснал страната. Достатъчно е да се е преместил в провинцията. На никого не му е пукало за него. На никого не е липсвал.
— Не си спомням такъв случай — каза Ерлендур.
— Какъв? — попита детективът.
— Изчезнал човек да се появи отново цяло поколение по-късно. Когато хората в Исландия изчезват, те изчезват завинаги. Никой не се завръща след повече от четвъртвековно отсъствие. Никой.
31
Ерлендур остави колегите си в Нордурмири и отиде до Баронсстигур, за да се срещне с патолога. Когато влезе, той тъкмо завършваше аутопсията на Холберг и покриваше тялото. Останките на Аудур не се виждаха никъде.
— Открихте ли мозъка на момичето? — попита направо патологът, когато инспекторът се приближи.
— Не — отвърна полицаят.
— Надявам се, че не съм направил нищо нередно, ала говорих с един професор, стара моя приятелка от университета, и й обясних ситуацията… Тя не остана изненадана от нашето малко откритие. Има един разказ на Халдор Лакснес…
— Този за Навуходоносор ли? Да, мина ми през ума през последните дни — отвърна Ерлендур.
— Не се ли казваше „Лили“? Чел съм го отдавна, но си спомням, че се разказваше за няколко студенти по медицина, които открадват тяло и слагат камъни в ковчега… Навремето никой не е водил точна сметка за тези неща, точно както се описва в разказа. На всички хора, които са умирали в болници, са им правили аутопсия, освен ако не е било забранено и, разбира се, тази аутопсия се е правела за учебни цели. Понякога са били взимани само сегменти — от цели органи до безобидни тъканни проби. После всичко се зашивало и на въпросния човек се устройвало прилично погребение. В наши дни нещата са доста по-различни. Аутопсия се прави само ако роднините дадат разрешение и органи за изследвания и учебни цели се вземат при строго определени условия. В днешно време едва ли нещо може да бъде откраднато.
— Така ли мислите?
Патологът повдигна рамене.
— Не говорим за органи за трансплантация, нали? — попита инспекторът.
— Това е съвсем различна тема. Хората обикновено са склонни да си помагат, ако въпросът е на живот или смърт.
— А къде е банката за органи?
— Само в тази сграда има хиляди сегменти — отвърна патологът. — Тук, в Баронсстигур. По-голямата част от тях е в колекцията на Дунгал, която е най-голямата банка за биологични сегменти в Исландия.
— Може ли да ми я покажете? — попита инспекторът. — Описано ли е откъде идват органите?