— Какво пише там? Какво криете?
— Нищо — отвърна професорът, — а сега трябва да се захващам отново с преподаването.
— В такъв случай ще издействам съдебна заповед и ще се върна по-късно днес. Във ваш интерес е този доклад да бъде на мястото си — заяви Ерлендур и тръгна към вратата.
— Обещавате ли, че няма да използвате тази информация за други цели? — попита тя, когато полицаят отвори вратата и се канеше да излезе.
— Вече ви казах. Това е лична информация и е за мен.
— Погледнете го тогава — каза Хана, отвори отново чекмеджето и му подаде доклада.
Ерлендур затвори вратата, взе доклада и зачете.
Хана извади кутия цигари и запали една, докато го чакаше да свърши. Пренебрегна табелата „Пушенето забранено“ и скоро стаята се изпълни с дим.
— Кой е Ейдал?
— Един от нашите най-даровити учени.
— Какво толкова не искахте да видя? Мога ли да разговарям с този човек?
Събеседничката му не отговори.
— Какво криете? — полюбопитства полицаят.
Професорът въздъхна.
— Доколкото знам, той съхранява няколко органа — отвърна накрая.
— Колекционира органи? — попита Ерлендур.
— Пази няколко органа, има малка колекция.
— Да не би да е колекционер на органи?
— Това е всичко, което знам — отговори Хана.
— Значи вероятно мозъкът е при него — предположи инспекторът. — Тук се казва, че му е дадена проба за изследване. Това представлява ли проблем за вас?
— Той е един от водещите ни учени — процеди тя през зъби.
— Този човек държи мозъка на четиригодишно дете над камината си! — повиши глас Ерлендур.
— Не очаквам да разберете научната работа — изсумтя жената.
— Какво има за разбиране?
— Изобщо не трябваше да ви пускам тук! — извика Хана.
— Чувал съм това и преди — отвърна Ерлендур.
32
Елинборг откри жената от Хусавик.
Непроверени бяха само две имена в списъка, ето защо тя остави Сигурдур Оли в Нордурмири при екипа следователи и ги посети. Реакцията на първата жена бе позната — огромна, но някак неискрена изненада. Личеше си, че вече бе чула историята, дори няколко пъти, и дори призна, че е очаквала полицията. Втората жена обаче — последната в списъка — отказа да говори с нея. Не я покани в къщата си и дори й затръшна вратата с думите, че не знае нищо и не може да й помогне.
Беше някак нерешителна. Сякаш бе впрегнала цялата си сила, за да изрече това, и Елинборг усети, че ролята бе репетирана. Поведението й говореше, че също бе очаквала полицията, но за разлика от останалите не искаше да разбере нищо повече. Желаеше единствено да се отърве от полицията възможно най-бързо.
Полицайката бе сигурна, че е открила жената, която търсеха. Прегледа още веднъж документите. Името й беше Катрин и ръководеше отдел на градската библиотека в Рейкявик, а мъжът й бе управител на голяма рекламна агенция. Беше на шейсет и имаше три деца, всичките родени между петдесет и осма и шейсет и втора година. Беше се преместила от Хусавик през шейсет и втора и оттогава живееше в Рейкявик.
Елинборг отново позвъни на звънеца.
— Мисля, че трябва да поговорим — каза тя, когато Катрин отвори вратата.
Жената я погледна.
— С нищо не мога да ви бъда от полза — побърза да отговори с изненадващо остър тон. — Разбрах какъв е случаят. Чух слуховете. Но не знам за никакво изнасилване. Разберете го най-сетне. Не ме безпокойте повече.
И пак се опита да затвори вратата.
— Аз може и да се откажа, но инспектор Ерлендур, който разследва убийството на Холберг, няма да го направи. Следващия път, когато отворите вратата, на прага ви ще стои той, и ви гарантирам, че няма да си тръгне току-така. Няма да ви позволи да затръшнете вратата в лицето му. Ако се наложи, ще ви откара и в участъка.
— Моля ви, оставете ме на мира! — извика Катрин и затръшна вратата.
„Ще ми се да можех“ — помисли си Елинборг. Тя извади мобилния си телефон и се обади на Ерлендур, който тъкмо излизаше от университета. Полицайката му обясни ситуацията и той й отговори, че след десет минути ще бъде при нея.
Когато инспекторът пристигна, Елинборг не беше пред къщата, но той позна колата й на алеята за паркиране. Самата постройка бе голяма и самостоятелна, намираше се в престижния квартал Вогар и имаше два етажа и двоен гараж. Той позвъни на звънеца и за негово учудване му отвори Елинборг.