— Мисля, че я открих — тихо каза тя и го покани вътре. — Точно преди да дойдеш излезе и се извини за поведението си. Каза, че предпочита да говори с нас тук, отколкото в управлението. Чула е слуховете за изнасилването и ни е очаквала.
Полицайката поведе Ерлендур навътре в къщата и двамата влязоха в хола, където беше Катрин. Жената поклати глава и се опита да се усмихне, но не се получи. Бе облечена консервативно, със сива пола и бяла блуза, а косата й беше гъста и права и я носеше дълга до раменете, сресана на една страна. Беше висока, с тънки крака и тесни рамене, с приятна външност и кротко, но угрижено изражение.
Инспекторът огледа хола. Преобладаваха секции с книжни полици зад стъклени витрини. До едната имаше хубаво писалище, в средата на стаята бе разположена стара, но добре запазена кожена гарнитура, а в единия ъгъл се виждаше масичка за пушене. По стените имаше картини. Малки рисунки с акварелни бои в хубави рамки и снимки на семейството й. Той се приближи и ги разгледа. Всички фотографии бяха стари. Трите момчета с родителите си. Най-скорошните бяха от причастията им. Не личеше да са завършили училище или университет, нито дали са семейни.
— Смятаме да си купим по-малка къща — рече Катрин, сякаш за оправдание, когато видя, че полицаят се оглежда наоколо. — Тази къща е твърде голяма за нас.
Ерлендур кимна с глава.
— Мъжът ви също ли е вкъщи?
— Алберт ще се прибере късно вечерта. В чужбина е. Надявах се да поговорим за това, преди да си дойде.
— Да поседнем ли? — предложи Елинборг.
Катрин се извини за неучтивостта си и ги покани да седнат. Самата тя се разположи на дивана, а полицаите заеха фотьойлите срещу нея.
— Какво точно искате от мен? — попита Катрин, като погледна първо единия, а после другия си посетител. — Наистина не разбирам какво общо имам с това. Мъжът е мъртъв. Това няма нищо общо с мен.
— Холберг е бил изнасилвач — започна Ерлендур. — Изнасилил е жена в Кефлавик и в резултат на това тя е родила дете. Дъщеря. Когато започнахме да проучваме по-обстойно, ни казаха, че е имало и друг случай, с жена от Хусавик на възрастта на втората жертва. Нищо чудно по-късно Холберг да е изнасилил и други жени. Нямаме сведения за това. Трябва да намерим жертвата от Хусавик. Изнасилвачът е бил убит в дома си и имаме основания да мислим, че обяснението се крие в мръсното му минало.
Двамата полицаи забелязаха, че казаното не й повлия. Не беше шокирана, когато чу за изнасилванията на Холберг или за дъщеря му, и не попита нито за жената от Кефлавик, нито за момичето.
— Май не сте изненадана да чуете това — отбеляза Ерлендур.
— Не — отвърна Катрин, — защо трябва да бъда изненадана?
— Какво можете да ни кажете за Холберг? — попита инспекторът след кратка пауза.
— Познах го веднага от снимките във вестниците — отвърна жената. И последната следа от съпротива в гласа й сякаш бе изчезнала. Думите й се превърнаха в шепот. — Независимо че доста се е променил — добави тя.
— Имахме снимката му в докладите си — обясни внимателно Елинборг. — Снимката е от лиценза му за тежкотоварни превозни средства, който е подновил наскоро. Бил е шофьор на камион. Обикалял е цялата страна.
— Навремето ми каза, че бил адвокат в Рейкявик.
— Вероятно тогава е работел на пристанището и фара — обясни Ерлендур.
— Тъкмо бях навършила двайсет. С Алберт вече имахме две деца, когато това се случи. Заживяхме заедно много млади. Тогава съпругът ми пътуваше по море. Това не се случваше много често. Имаше малък магазин и бе представител на застрахователна компания.
— Той знае ли за случилото се? — попита инспекторът.
Катрин се поколеба за момент.
— Не, никога не съм му казвала. И бих предпочела, ако не му кажете и сега.
Тримата замълчаха.
— Споделихте ли с някого за случилото се? — попита Ерлендур.
— Не, с никого.
Жената отново замълча.
Полицаите зачакаха.
— Обвинявам себе си за това. Боже мой — въздъхна тя, — знам, че не беше заради мен. Знам, че не бях виновна. Минаха години, а аз все още се обвинявам, макар и да знам, че не трябва. Минаха цели четиридесет години.
Те търпеливо чакаха.
— Не знам какви подробности искате да разберете и какво точно ви интересува, но както казах, Алберт отсъстваше. Излязох да се забавлявам с приятели и на танците се запознахме с тези мъже.