— Кои бяха те?
— Холберг и още един мъж. Така и не разбрах как се казва. Той ми показа малък фотоапарат, който носеше със себе си. Говорихме малко за фотография. Двамата дойдоха с нас в дома на моята приятелка и там продължихме да пием. Имах четири приятелки, с които излизах. Две от нас бяха женени. Малко по-късно казах, че искам да се прибера, и той ми предложи да ме изпрати.
— Холберг ли? — уточни Елинборг.
— Да, Холберг. Отказах му, сбогувах се с приятелките си и тръгнах сама към къщи. Не беше далече. Но когато отворих вратата — живеехме в малка самостоятелна къща на една нова улица, която строяха в Хусавик — той изведнъж се появи иззад гърба ми. Каза ми нещо, което не чух ясно, след което ме бутна вътре и затвори вратата. Бях напълно неподготвена. Не знаех дали трябва да се страхувам или просто да съм изненадана. Алкохолът бе притъпил разсъдъка ми. Но, разбира се, този мъж ми беше съвсем чужд — онази нощ го виждах за първи път.
— Тогава защо се обвинявате? — попита полицайката.
— Занасях се на танците — отвърна Катрин след кратка пауза. — Поканих го на танц. Не знам защо го направих. Бях пила малко, а алкохолът не ми понася добре. Докато се забавлявахме с приятелките ми, разпуснах косата си. Колко безотговорно! Пияна глава!
— В никакъв случай не трябва да се обвинявате… — опита се да я увери Елинборг.
— Каквото и да кажете, няма да промените нищо — отвърна мрачно Катрин, — затова не си правете труда. Няма смисъл.
— Въртеше се около нас на танците — продължи тя след малко. — Определено не правеше лошо впечатление. Беше забавен и знаеше как да разсмива момичетата. Играеше си с нас и ни оставяше да продължим играта. По-късно си спомних, че ме попита за Алберт и разбра, че съм сама вкъщи. Но го направи по такъв начин, че не можех да предположа какво се крие зад въпроса му.
— Принципно историята е същата като с жената в Кефлавик — каза Ерлендур. — Като изключим това, че тя му е позволила да я изпрати. После я е помолил да използва телефона и я е нападнал в кухнята.
— Изведнъж стана съвсем различен. Беше противен. Нещата, които говореше. Разкъса палтото ми, бутна ме вътре и започна да ме нарича с ужасни думи. Стана неконтролируем. Опитах се да го разубедя, но беше безполезно и когато започнах да крещя за помощ, той скочи върху мен и ми запуши устата. След това ме завлече в спалнята…
Тя събра целия си кураж и им разказа всичко, което бе направил Холберг, без да премълчи нищо. Не беше забравила нищо от онази вечер. Напротив, помнеше и най-малките подробности. Разказът й бе лишен от сантименталност. Никога не беше говорила за инцидента по този начин, но в същото време се бе дистанцирала до такава степен от случката, че за момент на Ерлендур му се стори, че описва нещо, което се бе случило на друга жена. Не на нея, а на другиго. Някъде другаде. В друго време. В друг живот.
По време на разказа й инспекторът се намръщи, а Елинборг изруга.
Катрин спря да говори.
— Защо не подадохте оплакване срещу този изверг? — попита полицайката.
— Той беше истинско чудовище. Заплаши, че ще ме убие, ако кажа на някого и ако полицията го арестува. И което беше по-лошо, каза, че ако подам оплакване, ще заяви, че съм го помолила да ме чака вкъщи и съм искала да преспя с него. Не използва точно тези думи, но разбрах какво намекваше. Беше изключително силен, но почти не остави следи по тялото ми. Постара се да е така. Сетих се за това по-късно. Удари ме няколко пъти по лицето, но нито веднъж силно.
— Кога се случи?
— През шейсет и първа година. Есента.
— И не е имало продължение? Да сте виждали Холберг отново или…
— Не. Не, не съм го виждала след това. Не и преди да видя снимката му във вестника.
— Преместили сте се от Хусавик? Защо?
— С Алберт го бяхме обсъждали още преди това да се случи. Той винаги го е искал. Не бях против, особено след инцидента. Хората в Хусавик са мили и е хубаво място за живеене, но никога не съм се връщала там след тази случка.
— Имали сте две деца — синове, доколкото виждам — каза Ерлендур и кимна с глава към снимките от причастията, — но сте родили още един син. Кога го родихте?
— Две години по-късно — отвърна Катрин.
Инспекторът я погледна и за първи път, откакто разговаряха, усети, че излъга.