33
— Защо спряхме? — попита Елинборг, когато двамата излязоха от къщата и тръгнаха по улицата.
Полицайката не успя да скрие изненадата си, когато Ерлендур изведнъж благодари на Катрин, задето е била толкова отзивчива. Каза й, че разбира колко й е трудно да говори за тези неща, и я увери, че обсъжданото ще остане между тях. Колежката му зяпна от изненада. Та те тъкмо бяха започнали!
— Започна да лъже — обясни инспекторът. — Изпитанието беше твърде голямо. Ще се срещнем с нея по-късно. Телефонът й трябва да се подслушва и няма да е зле да поставим наша кола пред къщата, за да следи действията и посетителите й. Трябва да разберем с какво се занимават синовете й, да намерим техни скорошни снимки, ако е възможно, но без да привличаме внимание. Трябва да се опитаме и да намерим хора от Хусавик, които познават Катрин и си спомнят онази вечер, въпреки че може и да нямаме успех. Помолих Сигурдур Оли да се свърже с пристанището и фара и да провери дали могат да ни кажат кога точно Холберг е работел за тях. Може би вече го е проверил. Вземи копие от брачното свидетелство на Катрин и Алберт, за да разберем през коя година са се оженили.
Ерлендур вече бе влязъл в колата си.
— И няма да е лошо да дойдеш и следващия път, когато говорим с нея.
— Как е възможно някой да е способен на нещата, които описа! — възкликна полицайката. Мислите й още бяха насочени към историята на Катрин.
— Щом става дума за Холберг, очевидно всичко е възможно — отговори колегата й и пое към Нордурмири.
Сигурдур Оли все още бе там. Бе се свързал с телефонната централа за обажданията до Холберг през уикенда, в който беше убит. Две от тях бяха от транспортната компания, в която работеше, ала имаше три от обществени телефони — две обаждания от телефонна кабина в Лаекяргата и едно от уличен автомат на автобусната спирка Хлемур.
— Нещо друго?
— Да, порното на компютъра му. Следователите прегледаха голяма част от него и мнението им е, че е ужасно. Направо извратено. Най-гадните неща, които можеш да намериш в Интернет, включително с животни и деца. Този тип е имал болен мозък. Мисля, че са се отказали да го гледат нататък.
— Може би няма нужда да ги караме да гледат повече — каза Ерлендур.
— Това със сигурност ни дава представа що за развратно, отвратително нищожество е бил — отбеляза Сигурдур Оли.
— Да не би да имаш предвид, че си е заслужил да бъде ударен по главата и убит? — попита инспекторът.
— И още как!
— Провери ли пристанището и фара за Холберг?
— Не.
— Размърдай се тогава.
— На нас ли маха? — попита детективът.
Двамата стояха пред къщата на изнасилвача. Един от следователите, облечен с бяла престилка, бе излязъл от мазето и им махаше да дойдат. Изглеждаше доста развълнуван. Те излязоха от колата, слязоха в мазето и техникът им махна да се приближат до един от мониторите. Държеше дистанционно управление, с което управляваше една от камерите, инсталирани в дупките в ъгъла на хола.
Погледнаха монитора, но там не се виждаше нищо, което можеха да идентифицират. Изображението беше на петна, слабо осветено, зацапано и замъглено. Виждаше се чакъл и долната страна на дюшемето, но нищо необичайно. Накрая техникът изгуби търпение и реши да им покаже.
— Тук има нещо — каза той, сочейки средата на екрана. — Точно под дюшемето.
— Какво? — попита Ерлендур, напрягайки зрението си.
— Не го ли виждате? — отвърна техникът.
— Какво да виждаме? — намеси се и Сигурдур Оли.
— Пръстена.
— Пръстен ли? — учуди се инспекторът.
— Вижда се ясно, че това, което намерихме под пода, е пръстен. Не го ли виждате?
Те се взряха в монитора и накрая започнаха да забелязват очертанията на предмет, наподобяващ пръстен, ала изображението бе доста неясно.
— Нещо май пречи да го видим по-добре — каза детективът.
— Може да е изолиращ найлон, какъвто се използва в сградите — предположи техникът. Пред монитора се бяха струпали още хора. — Погледнете това тук — продължи той. — Тази линия до пръстена. Може да е пръст. Има нещо в ъгъла, което според мен си заслужава да погледнем по-отблизо.
— Отворете пода — нареди инспекторът. — Да видим какво е.
Екипът следователи веднага се зае със задачата. Отбелязаха мястото и започнаха да го разбиват с пневматичната бормашина. Ситен бетонен прах се вдигна в мазето и Ерлендур и Сигурдур Оли си сложиха противогази. Стояха зад техниците и гледаха как дупката в пода се разширява. Основната плоча бе дебела петнайсет-двайсет сантиметра и на бормашината й трябваше известно време, за да мине през нея.