Щом веднъж я проби, дупката бързо се разрасна. Бетонните парчета се отчупиха, мъжете бързо ги изнесоха настрани и отдолу се показа найлонът, който бяха видели на монитора. Ерлендур погледна към Сигурдур Оли и той му кимна.
След малко найлонът се разкри изцяло. Инспекторът видя, че това е дебел изолиращ найлон за сгради, през който бе невъзможно да се види нещо. Внезапно бе забравил за шума в мазето, за отвратителната воня и за носещия се прах. Сигурдур Оли бе свалил противогаза си, за да може да вижда по-добре. Той се наведе и извика на екипа следователи, които разрушаваха пода:
— Така ли отварят фараонските гробници в Египет?
— Само дето тук няма да намерим никакъв фараон — отвърна Ерлендур.
— Възможно ли е наистина да сме намерили Гретар? — попита детективът с непреодолимо нетърпение. — След всичките тези години! Брилянтно хрумване!
— Майка му беше права — въздъхна инспекторът.
— Майката на Гретар?
— „Сякаш беше откраднат“ — ми каза тя.
— Увит в найлон и скрит тук под пода.
— Марион Брием — измърмори Ерлендур и поклати глава.
Екипът следователи пробиваха с електрическите бормашини, подът се разцепи под натиска и дупката се разрасна дотолкова, че найлоновото руло можеше да се види. Беше с дължината на нормален човек. Екипът следователи обсъди как да процедират с отварянето му. Решиха да го извадят от дупката неразвит и да го отворят едва след като го занесат в моргата в Баронсстигур, където можеше да бъде разгледан, без да се изгуби някое потенциално доказателство.
Взеха носилката, която предната нощ бяха оставили в мазето, и я сложиха до дупката на пода. Двама души се опитаха да вдигнат найлоновата изолация, но тя се оказа прекалено тежка и затова още двама слязоха да им помогнат. Скоро го освободиха от основите, вдигнаха го и го сложиха в носилката.
Инспекторът отиде до найлона, наведе се и се опита да погледне през него. Беше сигурен, че вижда лице, сбръчкано и изгнило, зъби и част от нос. Отново се изправи.
— Изглежда сравнително добре — заяви той.
— А какво е това? — попита Сигурдур Оли, който се бе навел над дупката.
— Кое?
— Това филмови ленти ли са?
Ерлендур се приближи, коленичи и видя ролки филмови ленти, полузаровени в чакъла. Навсякъде имаше ролки. Надяваше се, че на тях ще има нещо.
34
До края на деня Катрин не напусна дома си. Никой не я посети, нито пък тя позвъни на някого. Вечерта някакво комби паркира пред къщата и водачът му, който носеше куфарче със средна големина, влезе вътре. Вероятно беше Алберт, мъжът й. Този следобед трябваше да се върне от бизнес командировка до Германия.
Двама полицаи в цивилна кола наблюдаваха къщата, а телефонът се подслушваше. Местонахождението на двамата по-големи сина бе установено, но не се знаеше къде е най-малкият брат. Той беше разведен и живееше в апартамент в района на Герди. В момента не си беше у дома. Пред къщата му бе поставен пост. Полицията събираше информация за него и описанието му бе разпратено до полицейските станции навсякъде в страната. Засега не смятаха, че има основание да пуснат обява в медиите.
Ерлендур спря пред моргата в Баронсстигур. Тялото на човека, за който предполагаха, че беше Гретар, бе отнесено там. Патологът — същият, който се занимаваше с труповете на Холберг и Аудур — беше махнал найлона. Оказа се тяло на мъж със счупен врат, с отворена уста, сякаш крещи от болка, и с ръце, долепени до тялото. Кожата му беше изсъхнала, сбръчкана и избледняла, и навсякъде по голия труп имаше големи загнили парчета. На главата му се виждаше голяма рана, а косата му беше дълга и безцветна и падаше покрай лицето му.
— Махнал е вътрешностите му — каза патологът.
— Моля?
— Човекът, който го е заровил, е махнал вътрешностите му. Разумна постъпка, ако искаш да държиш тяло в дома си. Заради миризмата. Постепенно е изсъхвал под найлона и по този начин тялото се е запазило.
— Можеш ли да установиш причината за смъртта?
— Имаше найлонова торба на главата, което предполага, че е бил удушен, но трябва да го огледам по-обстойно. Ще узнаеш повече по-късно. Това изисква време. Знаеш ли кой е? Бил е слабак, клетникът.