— Имам известни подозрения — отвърна Ерлендур.
— Говори ли с професора?
— Прекрасна жена.
— Нали?
Сигурдур Оли чакаше Ерлендур в службата, но когато възрастният полицай пристигна, каза, че отива направо при следователите. Бяха успели да проявят и увеличат няколко пози от лентата, намерена в апартамента на Холберг. Инспекторът разказа на Сигурдур за разговора, който двамата с Елинборг бяха провели с Катрин.
Рагнар, главният следовател, ги чакаше в кабинета си с няколко филмови ленти и увеличени снимки. Подаде им фотографиите и двамата се надвесиха над тях.
— Успяхме да извадим само тези трите — рече следователят, — но и на тях не се вижда почти нищо. Имаше седем ленти „Кодак“, всяка с по двайсет и четири пози. Три от тях бяха напълно затъмнени и не може да се каже дали са използвани, но от една успяхме да увеличим малкото, което се виждаше. Разпознавате ли нещо?
Двамата полицаи се втренчиха в снимките. Всичките бяха черно-бели. Две от тях бяха наполовина затъмнени, сякаш блендата на обектива не е функционирала добре, и изображенията бяха нефокусирани и толкова неясни, че на практика не се виждаше нищо. Третата, последна фотография бе непокътната и на нея сравнително ясно се виждаше мъж, който се снима сам пред огледало, фотоапаратът беше малък и плосък, с копче за светкавица отгоре и четири издатини. Виждаше се как светкавицата осветява мъжа в огледалото. Бе облечен в джинси, тениска и лятно яке до кръста.
— Спомняте ли си копчетата за светкавица? — каза Ерлендур с нотка на носталгия в гласа. — Каква революция!
— Помня ги добре — отвърна Рагнар, който беше на възрастта на инспектора.
Детективът изгледа първо единия, после другия и поклати глава.
— И това ми било автопортрет — отбеляза инспекторът.
— Заради фотоапарата лицето му не се вижда добре — каза Сигурдур Оли, — но не е ли вероятно това да е самият Гретар?
— Позната ли ви е обстановката наоколо? — попита Рагнар.
В отражението се виждаше част от стаята зад фотографа. Ерлендур успя да различи гърба на стол, масичка за кафе и част от нещо, което приличаше на завеса, дълго до земята. Лицето на мъжа в огледалото беше ярко осветено, но отстрани светлината помръкваше до пълна тъмнина.
Изучаваха снимката дълго време. След цяла вечност инспекторът започна да различава нещо в тъмното вляво от фотографа. Приличаше му на човешка фигура, видя дори профил, вежди и нос. Това беше само подозрение, но в светлината се долавяха някакви очертания и леки сенки, които гъделичкаха въображението му.
— Можем ли да увеличим тази част? — обърна се той към Рагнар, който се вгледа във въпросния участък, но не можа да съзре нищо.
Сигурдур Оли взе снимката и я вдигна пред лицето си, но също не забеляза това, което Ерлендур смяташе, че се вижда.
— Ще отнеме само секунда — заяви следователят.
Тримата излязоха от кабинета и отидоха при разследващия екип.
— Има ли отпечатъци по лентата? — попита Сигурдур Оли.
— Да — отвърна Рагнар. — Два чифта, същите като на снимката на гробището. На Гретар и на Холберг.
Следователите сканираха снимката и я показаха на голям компютърен екран. Увеличиха мястото. Леките изменения на светлината сега се превърнаха в безброй точки, които изпълниха екрана. Не можаха да различат нищо и дори Ерлендур изгуби от погледа си това, което мислеше, че е видял. Тогава техникът натисна няколко клавиша на клавиатурата, зададе няколко команди и изображението се смали и стана сбито. Следователят продължи и точките започнаха да се нареждат, докато малко по малко на екрана не се появиха очертанията на лице. Все още беше неясно, ала на инспектора му се стори, че разпознава Холберг.
— Това не е ли копелето Холберг? — попита Сигурдур Оли.
— Има и още — каза техникът и продължи да изостря контурите на изображението. Скоро се появиха вълни, напомнящи за женска коса, и още един по-неясен профил. Ерлендур се взря в изображението и накрая успя да види изнасилвача, който стоеше и говореше с една жена. Щом зърна това, изведнъж получи странна халюцинация. Искаше му се да извика на жената да се махне от апартамента, но беше прекалено късно. Беше закъснял с десетилетия.
В стаята иззвъня телефон, но никой не помръдна от мястото си.
— Твоят е — каза му Сигурдур Оли.
На инспектора му отне известно време, докато го намери и измъкне от джоба на палтото си.