Беше Елинборг.
— Какво правите, момчета? — попита тя, когато Ерлендур прие разговора.
— Давай по същество, ако може.
— По същество? Май сме изнервени.
— Защо винаги трябва да увърташ? Никога не казваш нещата направо.
— Става въпрос за момчетата на Катрин — отвърна Елинборг. — Или по-скоро за мъжете, понеже вече всички са големи мъже.
— Какво за тях?
— И тримата изглеждат добри момчета, но единият от тях работи на доста интересно място. Мислех, че ще искаш да го чуеш веднага, но щом си толкова зает и две-три думи са непосилни за теб, ще се обадя на Сигурдур Оли.
— Елинборг!
— Да?
— Боже мили! — извика Ерлендур и погледна към инспектора. — Ще ми кажеш ли най-накрая това, което имаш да ми казваш?
— Синът работи в Центъра за генетични изследвания.
— Какво каза?
— Работи за генетичния изследователски център.
— Кой син?
— Най-малкият. Изготвя най-новата им база данни. Изучава родословните дървета на исландските семейства, техните наследствени и генетични заболявания. Нашият човек е експерт по генетичните заболявания.
35
Ерлендур се прибра вкъщи късно вечерта. Рано сутринта възнамеряваше да посети Катрин и да й каже за теорията си. Надяваше се скоро да открият сина й. Едно продължително търсене ги изправяше пред риска историята да бъде изнесена в медиите като сензация, а той искаше да го избегне.
Ева Линд не си беше у дома. Инспекторът забеляза, че бе изчистила кухнята след гневния му изблик. Той сложи в микровълновата едната от двете порции, които бе купил от денонощния магазин, и натисна копчето. Спомни си как преди няколко вечери дъщеря му бе влязла в кухнята — тогава той пак бе стоял до микровълновата и тя му беше казала, че е бременна. Струваше му се, че е изминала цяла година, откакто тя стоеше срещу него, просеше пари и избягваше въпросите му, а всъщност бяха само няколко вечери. Все още сънуваше онези кошмари. По принцип сънуваше рядко, а когато се събудеше, помнеше само откъслечни части от тях, но сега неприятното чувство оставаше дълго след това и той не можеше да се отърси от него. Болката в гърдите също не спираше да го тормози — пронизваща болка, която не изчезваше от леко потъркване.
Замисли се за Ева Линд и бебето й… за Колбрун, Аудур и Елин… за Катрин и нейните синове… за Холберг, Гретар и затворника Елиди… за момичето от Гардабаер и баща й… за себе си и за своите собствени деца — за сина си Синдри Снаер, когото много рядко виждаше, и за Ева, която бе направила усилие да го намери и с която се караше толкова жестоко, когато не одобряваше постъпките й. Тя беше права. Кой беше Ерлендур, че да я съди?
Замисли се за връзката между майките и дъщерите, бащите и синовете, майките и синовете, бащите и дъщерите… за децата, които се раждат нежелани, и за децата, които умират в това малко общество Исландия, в което всички сякаш са роднини и съдбите на хората толкова често се преплитат.
Ако Холберг беше баща на най-малкия син на Катрин, тогава излизаше, че собственият му син го е убил. Дали младият мъж е знаел, че Холберг му е баща? Как е разбрал? Катрин ли му е казала? Кога? И защо? От самото начало ли е знаел? Знаел ли е за изнасилването? Казала ли му е Катрин, че Холберг я е изнасилил и тя е забременяла от него? Как ли се е почувствал? Колко ли е ужасно да откриеш, че не си този, за когото се мислиш? Не си този, който си всъщност? Че баща ти не ти е баща и че не си негов син, а на някой, за чието съществуване не си и подозирал. Син на един престъпник — на един изнасилвач.
Колко ли зле се е почувствал, размишляваше Ерлендур. Как ли би могъл да се примири с такова нещо? Дали би отишъл да открие баща си и да го убие? А после да напише: „Аз съм той“?
А ако Катрин не бе казала на сина си за Холберг, как е разбрал истината? Инспекторът напрегна ума си. Колкото повече мислеше върху това и разглеждаше възможностите, толкова повече мислите му се насочваха към дръвчето с пожеланията в Гардабаер. Имаше само още един начин синът да е разбрал истината и Ерлендур реши да го провери на следващия ден.
А какво толкова страшно е видял Гретар? Защо е трябвало да умре? Изнудвал ли е Холберг? Може би е знаел за изнасилванията и е смятал да го предаде? Дали не е заснел нещо? Коя е жената, която седи с Холберг на снимката? Кога е заснета? Гретар бе изчезнал през лятото на националния фестивал, откъдето следваше, че фотографията е била направена преди това. Ерлендур се чудеше дали Холберг не е имал още жертви, които никога не са казали за случилото се.