— Обикновено хората не си задават подобни въпроси — продължи той, — а и няма причина за това. Всичко мъртво е безполезно в нашия свят — това важи и за мъртвото човешко тяло. Не е нужно да проявяваме сантименталност. Душата си е отишла. Останали са единствено останките. Трябва да можете да го погледнете от медицинска гледна точка. Тялото е нищо, разбирате ли?
— За вас обаче очевидно означава много. Защото събирате телесни части.
— В другите държави университетските болници купуват органи за учебни цели — обясни докторът. — Но в Исландия практиката не е такава. Тук трябва да поискаме разрешение за аутопсия при всеки отделен случай и понякога искаме разрешение, за да отстраним някой орган, който може да няма нищо общо със смъртта. Хората или се съгласяват, или отказват — това е. Обикновено се касае за тела на зрели хора. Никой не краде органи.
— Но невинаги е било така — възрази Ерлендур.
— Не знам как е било в старите дни. Но всички знаем, разбира се, че тогава не са следели толкова стриктно какво е ставало с органите. Не разбирам, наистина не разбирам защо моите действия ви стряскат. Помните ли онзи репортаж от Франция? За завода за коли, в който използвали истински човешки тела при експерименталните тестове, включително и на деца. Трябва да се шокирате от това, вместо от мен. Органи се купуват и продават навсякъде по света. Дори са убивани хора заради техните органи. Моята колекция едва ли може да се нарече криминално деяние.
— Но защо? — попита полицаят. — Какво правите с тях?
— Изследвания, разбира се — отговори лекарят и отново отпи от шерито си. — Изследвам ги под микроскоп. Какво може да прави един колекционер? Колекционерите на марки събират и изучават пощенски клейма. Колекционерите на книги държат в домовете си безброй стари издания. Астронавтите изучават целият свят от умопомрачителна височина, а аз изучавам своя микроскопичен свят.
— Щом хобито ви са изследванията, имате ли оборудване за изследване на пробите и органите, които притежавате?
— Да.
— И то е тук, в къщата?
— Да. Ако пробите се пазят добре, могат винаги да бъдат изследвани. Когато се получи нова медицинска информация или искам да разгледам нещо по-специфично, те са идеални за тези изследователски цели. Наистина идеални.
Докторът замълча.
— Интересува ви Аудур, нали? — попита след малко.
— Значи знаете за нея? — изненада се Ерлендур.
— Ако не й беше направена аутопсия и ако мозъкът не беше изваден, никога нямаше да разберете какво я е убило. Давате си сметка, надявам се. От доста време е под земята. Нямаше да бъде възможно да изследвате ефикасно мозъка след трийсет години в почвата. Разбирате това, надявам се.
Лекарят се замисли за момент.
— Чували ли сте за Луи XVII? Той е син на Луи XVI и Мария Антоанета, хвърлен е в затвора по време на Френската революция, екзекутиран на десетгодишна възраст. Даваха го по новините преди година, а може би и повече. Френски учени откриха, че е умрял в затвора и не е избягал оттам, както твърдяха някои. Знаете ли как са го разбрали?
— Не си спомням историята — отговори Ерлендур.
— Сърцето му е било извадено и запазено във формалин. Когато се появили ДНК-тестовете, открили, че твърденията на предполагаемите родственици на френската кралска фамилия се основават на лъжа. Оказало се, че нямат роднинска връзка с принца. Знаете ли кога е починал Луи?
— Не.
— Преди повече от двеста години. През хиляда седемстотин деветдесет и пета. Формалинът е наистина уникална течност.
Това накара инспектора да се замисли.
— Какво знаете за Аудур?
— Много неща.
— Как е попаднала пробата при вас?
— Чрез трета страна. Не смятам да навлизам в подробности.
— От „Стъкления град“?
— Да.
— Дали са ви „Стъкления град“, така ли?
— Част от него. Няма нужда да ми говорите така, сякаш съм престъпник.
— И установихте ли причината за смъртта?
Докторът погледна събеседника си и отново отпи от шерито.
— Да — отговори. — Винаги съм се интересувал повече от изследователската дейност, отколкото от медицинската практика. И с тази моя страст да събирам разни неща, мога да комбинирам и двете — разбира се, на ниско равнище.