— Тя е тук — каза домакинът.
Отиде до един голям и стар дървен шкаф, който беше единствената мебел в стаята и изглеждаше доста не на място в тази стерилна обстановка, отвори го и извади оттам буркан от плътно стъкло, затворен с похлупак. Сложи го внимателно на масата и на флуоресцентната светлина Ерлендур видя малък детски мозък, който плуваше във формалин.
Когато си тръгна, инспекторът взе със себе си кожена торбичка, в която се съдържаха тленните останки на Аудур. Докато шофираше по пустите улици на път към къщи, се замисли за „Стъкления град“. Пожела си никоя негова част да не попада в лаборатория. Все още валеше, когато паркира пред блока си. Изключи двигателя, запали цигара и се загледа в тъмното.
Накрая погледна към черната торбичка на предната седалка. Щеше да върне Аудур там, където й беше мястото.
37
Около единайсет часа вечерта полицаите, дежурещи пред къщата на Катрин, видяха как мъжът й излиза, затръшва вратата след себе си, влиза в колата си и бързо потегля. Носеше същия костюм, с който се бе прибрал по-рано през деня. През останалата част от нощта не се случи нищо. Една патрулка последва Алберт до хотел „Еся“, където той нае стая за вечерта.
Ерлендур се появи пред къщата на Катрин в осем часа на следващата сутрин. Елинборг беше с него. Все още валеше. Слънцето не се бе показвало дни наред. Позвъниха на звънеца три пъти, преди отвътре да се чуе шум и вратата да се отвори. Катрин се появи на прага и полицайката забеляза, че жената носи същите дрехи от предишния ден. Лицето й беше подпухнало, а очите й — червени — недвусмислен знак, че бе плакала.
— Извинете ме — каза Катрин, леко замаяна, — изглежда съм заспала на стола. Колко е часът?
— Може ли да влезем? — попита Ерлендур.
— Трябваше да му кажа по-рано — каза тя и влезе вътре, без да ги покани.
Полицаите се спогледаха, но я последваха.
— Снощи си тръгна от къщи — продължи жената. — Колко, все пак, е часът? Мисля, че съм заспала на стола. Алберт много се ядоса. Никога не го бях виждала толкова ядосан.
— Защо не се обадите на някой от семейството си? — попита Елинборг. — На някой, който да дойде и да остане с вас? Някой от синовете ви?
— Не, Алберт ще се върне и всичко ще бъде наред. Не искам да притеснявам момчетата си. Ще се оправя. Алберт ще се върне.
— Защо се е ядосал толкова много? — попита Ерлендур.
Катрин седна на дивана в хола, а двамата детективи се разположиха срещу нея, точно както при предишния им разговор.
— Побесня! А по принцип е толкова спокоен. Алберт е добър човек, много добър човек и винаги се е държал прекрасно с мен. Бракът ни е успешен. Винаги сме били щастливи.
— Вероятно бихте искали да ви оставим и да дойдем по-късно… — предложи Елинборг и инспекторът я изгледа укорително.
— Не — отвърна Катрин, — всичко е наред. Не е необходимо. Алберт ще се върне. Просто трябва да го преодолее. Боже мой, сигурно е ужасно трудно! Каза, че е трябвало да му кажа от самото начало. Не можел да разбере как съм могла да си мълча през цялото това време. Крещя ми.
Домакинята им ги погледна.
— Никога досега не ми беше крещял.
— Да повикам ли някого? Да се обадя ли на лекаря ви? — попита полицайката и стана, а Ерлендур я изгледа слисано.
— Не, всичко е наред — отговори Катрин. — Няма нужда. Просто съм недоспала. Ще се оправя. Седнете, скъпа. Всичко ще се оправи.
— Какво точно казахте на съпруга си? — попита инспекторът. — Разказахте му за изнасилването ли?
— Исках да му го кажа през всичките тези години, но все не можех да събера сили. Не казах на никого за този инцидент. Опитвах се да го забравя, да се преструвам, че не се е случило. Често ми беше трудно, но някак си успявах. После дойдохте вие и аз ви разказах всичко. Почувствах се по-добре. Сякаш огромен товар падна от раменете ми. Открих, че най-накрая мога да говоря открито и че това, което правя, е правилно. Дори и след всичкото това време.
Жертвата на Холберг замълча.
— Значи съпругът ви се е ядосал, защото не сте му казали за изнасилването, така ли? — попита Ерлендур.
— Да.
— Не се ли опита да ви разбере? — попита Елинборг.
— Каза, че е трябвало да споделя с него. Разбирам го. Каза ми, че той винаги е бил честен с мен и не заслужава такова отношение.