— Аз пък не го разбирам — отбеляза инспекторът. — Бях останал с впечатлението, че Алберт е много добър човек. Бих сметнал, че по-скоро ще се опита да ви успокои и ще остане с вас, вместо да изхвърчи през вратата.
— Знам — въздъхна Катрин. — Може би не му го казах по подходящия начин.
— Подходящ начин ли? — възкликна Елинборг, без дори да се опиша да скрие възмущението си. — Няма подходящ начин да кажеш на някого такова нещо!
Възрастната жена поклати глава.
— Не знам. Кълна се, че не знам.
— Казахте ли му цялата истина? — попита Ерлендур.
— Казах му всичко, което казах и на вас.
— И нищо повече?
— Не.
— Само за изнасилването ли?
— Само! — повтори Катрин. — Само! Сякаш това е малко! Сякаш не му беше достатъчно тежко да чуе, че съм била изнасилена и никога не съм му казала… Не е ли достатъчно?
Настъпи кратка тишина.
— Не му ли казахте за най-малкия си син? — попита накрая Ерлендур.
Катрин изведнъж го погледна свирепо.
— Какво за малкия ни син? — процеди тя през зъби.
— Кръстили сте го Айнар — рече инспекторът, който се бе запознал с подробната информация за семейството, събрана от Елинборг предишния ден.
— Какво за Айнар?
Ерлендур я изгледа многозначително.
— Какво за Айнар?
— Той е ваш син — поясни детективът. — Но не е син на баща си.
— Какви ги говорите? Как така не е син на баща си? Разбира се, че е син на баща си! Кой син не е син на баща си?
— Съжалявам, че не се изразих достатъчно точно. Той не е син на бащата, когото смята за баща — спокойно каза инспекторът. — Син е на мъжа, който ви е изнасилил. Той е син на Холберг. Казахте ли го на съпруга си? Затова ли си е тръгнал по този начин?
Катрин остана безмълвна.
— Казахте ли му цялата истина?
Жената изгледа Ерлендур и той усети, че се подготвя да възрази. Изминаха няколко секунди и накрая детективът видя как устните й се предават. Раменете й се отпуснаха, тя притвори очи, за малко щеше да загуби съзнание и накрая избухна в сълзи. Елинборг изгледа гневно колегата си, но той продължи да наблюдава Катрин, като я чакаше да се овладее.
— Казахте ли му за Айнар? — попита отново, когато видя, че жертвата на Холберг идва на себе си.
— Той не го повярва.
— Че Айнар не е негов син ли?
— Двамата са изключително близки и винаги са били. Още от раждането на Айнар. Алберт обича и другите ни двама сина, разбира се, но най-много е привързан към Айнар. Още от момента, в който се роди. Той е най-малкото дете и мъжът ми много го глезеше.
Катрин замълча за момент.
— Може би затова не му казах нищо. Знаех, че Алберт няма да може да го понесе. Годините минаваха и аз се преструвах, че всичко е наред. Никога не казах нищо. И се получаваше. Холберг бе оставил рана, но защо не я оставех да зарасне? Защо трябваше той да разрушава и бъдещето ни? Да го игнорирам напълно беше моят начин да се справя с ужаса.
— От самото начало ли знаехте, че е син на Холберг? — попита Елинборг. — Би било възможно да бъде син и на Алберт…
Възрастната жена отново се умълча.
— Разбрали сте, когато е започнал да прилича на Холберг, нали? — предположи Ерлендур.
Катрин го изгледа недоумяващо.
— Откъде знаете всичко това?
— Прилича на Холберг, нали? — продължи инспекторът. — На Холберг като млад. Една жена го е видяла в Кефлавик и си е помислила, че е самият Холберг.
— Има известна прилика между тях.
— Ако вие не сте казвали нищо на сина си и съпругът ви не е знаел за Айнар, защо е станал такъв скандал между вас и Алберт? Какво го предизвика?
— Каква жена в Кефлавик? — попита Катрин. — Някоя жена от Кефлавик знае за Холберг? Живял ли е с някоя там?
— Не — отвърна Ерлендур и се замисли дали да й каже за Колбрун и Аудур. Рано или късно тя щеше да разбере за тях и нямаше причина да не научи истината сега. Вече й бе казал за изнасилването в Кефлавик, но сега спомена името на жертвата и я информира за Аудур, която бе починала съвсем малка след сериозно заболяване. Разказа й как са открили снимката на надгробния камък в бюрото на Холберг и как това ги е отвело до Кефлавик и Елин, разказа й за отношението към Колбрун, когато е подала оплакването…
Катрин поглъщаше всяка дума. В очите й заблестяха сълзи, докато инспекторът говореше за смъртта на Аудур. Разказа й и за Гретар, мъжа с фотоапарата, когото видяла с Холберг и как той изчезнал безследно, но бил открит под бетонния под в сутеренния апартамент на изнасилвана.