— За това ли беше онази шумотевица за Нордурмири по новините? — попита Катрин.
Ерлендур кимна.
— Не знаех, че Холберг е изнасилил и други жени. Мислех, че съм единствената.
— Знаем само за вас двете — отвърна полицаят. — Може да има и други, но няма как да разберем.
— Значи Аудур е била полусестра на Айнар — каза жената, дълбоко замислена. — Бедното дете.
— Сигурна ли сте, че не сте знаели за това?
— Разбира се, че съм сигурна — отвърна тя. — Нямах ни най-малка представа за това.
— Защото Айнар знае за нея — рече Ерлендур. — Открил е Елин в Кефлавик.
Катрин не отговори.
Той реши да пробва с друг въпрос.
— Ако синът ви не е знаел и не сте казали на съпруга си за изнасилването, как така изведнъж Айнар е разбрал истината?
— Не знам — поклати глава възрастната жена. — Кажете ми как е починало бедното момиченце?
— Синът би е заподозрян за убийството на Холберг — рече Ерлендур, без да й отговори. Каза това, което трябваше да каже, по възможно най-внимателния начин. Помисли си, че Катрин реагира учудващо спокойно, сякаш това, че синът й е заподозрян за убийство, изобщо не я изненада.
— Синът ми не е убиец — отвърна меко тя. — Никога не би убил.
— Има голяма вероятност да е ударил Холберг по главата. Може би не е възнамерявал да го убие. Вероятно го е направил в пристъп на ярост. Оставил ни е бележка. Тя гласи: „Аз съм той“. Разбирате ли смисъла й?
Катрин не каза нищо.
— Разбрал ли е, че Холберг му е баща? Разбрал ли е какво ви е причинил Холберг? Знаел ли е за Аудур и Елин? И ако да, откъде?
Възрастната жена наведе глава.
— Къде е синът ви сега? — попита Елинборг.
— Не знам — отвърна тя. — Не ми се е обаждал от няколко дни.
Тя погледна инспектора.
— Изведнъж поиска да му кажа за Холберг. Беше се досетил. Открил го, докато бил на работа. Каза, че нищо не може да се скрие в днешно време. Че в базата данни пише всичко.
38
Ерлендур впери поглед в Катрин.
— Така ли е намерил информацията за истинския си баща? — попита той.
— Открил е, че не би могъл да е син на Алберт — тихо отвърна възрастната жена.
— Как? — учуди се инспекторът. — Какво е търсел? Защо е проверявал себе си в базата данни? Случайно ли е попаднал на това?
— Не — гласеше отговорът. — Не, не е било случайно.
В този момент Елинборг реши, че са стигнали твърде далеч. Искаше да спрат с въпросите и да не притесняват повече Катрин. Тя се изправи, съобщи, че отива да си налее чаша вода и направи жест на Ерлендур. Той я последва в кухнята. Там полицайката му каза, че според нея жената е преживяла достатъчно, че трябва да я оставят на мира и да я посъветват да се консултира с адвокат, преди да е казала още нещо. Смяташе, че трябва да отложат разпита за по-късно през деня, да поговорят с близките й и да помолят някой от тях да дойде при нея. Колегата й на свой ред отбеляза, че Катрин не е била арестувана в миналото, не е заподозряна и че това не е официален разпит, а само събиране на информация и че за момента жената е отзивчива и трябва да продължат.
Елинборг поклати глава.
— Желязото се кове, докато е горещо — добави Ерлендур.
— Как може да говориш така! — изсъска полицайката.
Катрин се появи на кухненската врата и ги попита дали ще продължат. Беше готова да им каже истината, този път без да крие нищо.
— Искам веднъж завинаги да приключа с това — заяви тя.
Елинборг я попита дали иска да се обади на адвокат, но жената отказа. Сподели, че не познава никакъв адвокат и никога не й се е налагало да се консултира с такъв. Не знаеше каква е процедурата.
Полицайката погледна укорително Ерлендур. Той помоли Катрин да продължи. Когато тримата седнаха обратно на мястото си, възрастната жена продължи разказа си. Скръсти ръце и заговори с тъжен глас.
Онази сутрин Алберт заминавал за чужбина. Станали рано. Тя направила кафе за двама им. Отново говорили за това да продадат къщата и да купят някоя по-малка. Често го обсъждали, но все още не предприемали нищо. Може би представлявало твърде драстична стъпка за тях и би подчертало колко възрастни са. Не се чувствали стари, но мисълта за купуването на по-малка къща очевидно натоварвала и двамата. Алберт казал, че ще се свърже с брокер, когато се върне, а после потеглил със своето „Чероки“.